Виденията
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на белия свят. Едно мъничко човече, та толкова дребно и миниатюрно, а дори неподозиращо каква огромна радост бе придало на живота на едни родители. Тяхното дете се бе родило и вдишвайки за първи път самостоятелно въздуха с малките си бели дробове, започна да плаче.
- Поздравления, имате момиченце! - каза една от многото акушерки на жената, лежаща на леглото,и на мъжа, който държеше изтощената ѝ, от раждането ръка ,в болничната стая.
Двамата родители заплакаха също. Но от радост. От щастие, че са успели да създадат нещо, породено от взаимната им любов. И още щом поднесоха внимателно в техните ръце малкото им новородено детенце, мъжът погали жена си с обич по главата и я целуна със страст по чело ...