Зимата се бе надвисила над малкото провинциално градче, носещо името Своге. Снежната виелица поклащаше големите борове в страховит танц. Планината ехтеше и белееше, а малкото градче спокойно се бе сгушило в подножието ѝ. Като истински закрилник, старият Балкан, пазеше своето чадо. Деня обаче малко по малко се предаваше на нощта, а небето ставаше все по-сиво и не след дълго зимната буря завладя и града. Хората бързо намериха пътя до дома. Къщите започнаха празнично да светят, а камините да пращят. Някои трапези бяха обилни, а други празни. Имаше квартали, които блестяха в прекрасна коледна украса, а някои стенеха от бедност. В един такъв стар и отдалечен квартал все още имаше хора под тая зимна ужасия. Двама млади старци стояха под заскрежената улична лампа, а лютиви думи се изстрелваха от сбръчканите им усти. Те не бяха насочени към снега, студа, бедността, а летяха към момчето, което преди секунди бе минало до тях, прекъсвайки грубо разговора им.
- Жоре, кой е тоя младеж? - викаше еди ...