Прибирам се вечерта и пак заварвам Борил на дивана си.
– Не че нещо, ама ти къща нямаш ли си?
– Не искам да си цапам у нас.
Дъвчи чипс с бира и гледа футбол.
– Да, някога този килим беше чист, преди да го изцапаш – казвам това и се заглеждам в килима, той е прекалено чист, както и всичко наоколо. – Какво си правил? – питам подозрително.
– Нищо – отвръща той невинно.
Отивам да огледам кухненската част, някой е чистил. Боклука е изхвърлен и чиниите прибрани от миялната.
– Ако си пуснал чистачка в къщата ми, ще те застрелям.
– Не съм.
Мирише ми на нещо и отварям фурната, вътре има две алуминиеви тавички с нещо опекано.
– Борилее, казах ти, не искам чужда жена да ми бара в къщата.
– Мъж може ли? Аз чистих. И сготвих. Щях и да изпера, ама бикините ти ме разсеяха. ...