Мобилизирала съм няколко познати да разпитват за магазина, включително майка ми и леля ми. Понеже работата изисква дискретност, баща ми не го включваме. Накрая ЦРУ-то донася, че магазина върви сравнително добре и причината да го продават е, че сестрата на собственика е в Канада, намерила им е работа там и заминават за постоянно. Решавам, че го искам. Малкия проблем е откъде да намеря 80 хил лева, толкова искат за стоката, оборудването и наем за един месец. На другия ден оглеждам дискретно колата на Борил, дори да успея да му я взема без да е оплескана с кръвта му, пак няма да и измъкна такава цена. Целия ден си блъскам главата и вечерта ме осенява идея и му звъня:
– Бори, можеш ли да теглиш фирмен кредит като вземеш фирмата?
По погледа му разбирам, че тази мисъл му е хрумнала много преди на мен.
– Защо?
– За да купя магазина.
– Добре, колко му искат 30, 40?
– 80.
– Стига бе, премятат те, на мен ми казаха 40.
– Да, евро.
– Това да не е автосалон, бе Алекс. Колко парцала има, та такива п ...