На следващата сутрин трябваше да тръгваме към 10 за Видин, и към 7 аз почуках на вратата на Криси. Никой не ми отговори, но този път нямах намерение да отварям, стигаше ми предната гледка и му позвъних. След около век ми вдигна:
– Оффф бе мамо, какво има?
– И аз се радвам да те чуя, ще се радвам и да те видя. Сега. Пред вратата съм.
– Уффф...
– Веднага, Кристиане.
Той се показа много сънен и по боксерки:
– Какво има, бе мамо...
– Ела оттатък. За тебе халати няма ли?
– Ами спях.
Бутнах го да влезе в спалнята ни, но той се запъна леко на прага и аз пак го бутнах:
– Влизай де.
– Здрасти. ...