31 mar 2017, 22:33

Виенско кафе 2/ 8 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
655 3 6

Obra no adecuada para menores de 18 años

8 мин за четене

На другия ден се сещам, че не съм се обадила на Борил да му кажа, че Надето иска един месец пробно и му звъня:

– Аз ти намирам човек, а ти ме валяш в катран пред приятелката ми. Що за долна душичка носиш?

Той ме поглежда възмутено:

– Сега пък за какво бучиш? Казах на жената, че съм бившия ти мъж. Да не е някаква тайна? Ти какво, срам те е да кажеш че сме живели заедно ли?

– Я не се прави на ударен. Ти си неблагодарник. Разберете се за един месец пробно и да си ходи и на другата работа, не искам да ти скимне нещо, да я уволниш и да остане без работа заради тебе.

Борил ми се ухилва:

– Тя ми разправя как те свалял арабина...

Боже, да събера тези двамата беше най-голямата глупост, която съм вършила.

– Дано от разговорите за мен ви е останало време да обсъдите и работата.

– Мама иска да те види. Каза, като имаш път към София да отидеш.

Тоя човек ако не ме ядоса на всеки 30 секунди, деня му не е пълноценен.

– Добре, ще отида да я видя и ще и кажа защо се разделихме, с подробности.

– Нищо не съм и казвал. Наистина. Някой и казал, че си отдавна в България и тя ме пита дали си говорим и аз казах да. И тя каза, да ти кажа да отидеш да я видиш.

Въздъхвам на ум, харесвам много жената, но мисълта да се изправя насреща и, и да ме пита защо съм оставила сина и никак не ми допада.

– Не искам повече да ме обсъждаш с Надежда, сериозна съм.

– Просто си говорихме, какво толкова съм направил? Не познавам почти никой от старите ти приятели, дори не знаех че си работила в магазин.

– Не съм. Тя ме уреди на времето да чистя офисите. Работехме заедно. Решила е, че ще ме е срам да ти кажа. Тя е много свестен човек и много я харесвам, затова престани да ме изкарваш непрокопсана курва, която те е зарязала без причина. И да не си посмял да се напиеш и да и се пуснеш, или ще те убия.

– По дяволите, Алекс. Аз някога да съм си позволявал да ти говоря така? Съобразявай се малко. Ще си искам от чистачката, и защо реши така? Някога си ме видяла да го правя или какво?

Поглеждам го леко озадачено. Наистина се ядосва и напоследък реагира така на всеки намек, че ходи. Усмихвам му се:

– Да не си дал обет за моногамност, скъпи?

– Казах ти, съобразявай се малко какво приказваш, Александра.

И ми трясва телефона. Вдигам рамене и се връщам да си гледам пътя, в колата съм. Може пък Борил да е взел да навлиза в мъжката менопауза и това да го изнервя. Устиска до 47 години, постижение си е при начина по който живее. При Андрей от тези химии с които се тъпчеше, проблемите се появиха още на 30. Когато заживях за постоянно с Борил останах много изненадана. За този човек нямаше значение дали е преуморен, пил или притеснен. Спазваше девиза на пионерите „винаги готов“ и се отнасяше много сериозно към работата. И беше убеден, че ако жена каже че не иска значи просто предния път не и е харесало и следващия ставаше... дълга и широка. Като ритъм на живот двамата много си допадахме, бяхме активни хора, обичахме да сме в движение. Спортувахме, катерехме се по планините с раниците на гръб, карахме колела, общо взето слагахме в джоба си повечето 20 годишни. За другото обаче... Както се пошегувах с Мира:

– Абе и двамата искаме по два пъти. Ама той два пъти на нощ, а аз два пъти на седмица.

Реално погледнато си беше чистата истина. Мира ме беше погледнала завистливо:

– Ти пък намери от какво да се оплакваш.

Добре да не се оплаквах, ама колкото повече опознавах Надя и четях за похожденията на Силвия... ами май това беше камъчето което обърна колата на връзката ми. Или ЕГН-то ми или скапания ми късмет, знае ли човек.

 

Телефона ми изпиуква за съобщение, виждам че е от Кристиан и въздъхвам. Иска ми пари. Вече дори не си прави труда да ми се обажда, просто ми праща едно и също любезно написано съобщение и само сумата се променя.

Не трябваше да се прибирам в България, но не исках да стоя в Германия при него. Бях се провалила като родител и никак не ми беше лесно да го преглътна. Сякаш някой ми беше сменил детето и от доброто, умно и разсъдливо момче не беше останало нищо. Беше го заменил арогантен млад мъж, който беше убеден, че всички са му длъжни.

– Криси, да не се издъниш на работата. Човека едва те оправи.

– Да бе, що го слушаш. За тая мижава заплата да не мислиш, че има опашка някой да им работи. Те трябва да са щастливи, че някой с моето образование отива да им бачка скапаната работа.

– Ами намери си по-хубава, защо чакаш на мен?

– Защото вие с Жани само ме командорите. Подал съм си документите на хубави места, ама вас не ви интересува. Гледате да ме набутате където и да е веднага, като че без тая скапана заплата гладни ще умрем.

– Не съм забелязала баща ти да е арабски шейх така че, да. Ако не работиш ще умреш гладен.

– Жани работи, може да караме известно време на нейната заплата докато си намеря свястна работа. Какъв е проблема?

– Няма да седиш по цял ден да си играеш игрички на компютъра докато тя работи. Няма да те оставя да станеш като баща си, Кристиане.

– Стига си ми повтаряла това. Не съм като него. И стига си ме командвала, не съм на 5. Не ми се бъркай и във връзката, аз не ти казвам с кой да спиш, остави ме и ти на мира.

В първия момент ми се стори, че не съм чула добре. Детето ми да ми каже това...

– Погледни ме! Повече никога не си позволявай да ми говориш така, ясна ли съм?! Ясна ли съм, Кристиане?!

Той наведе очи:

– Извинявай, аз...

Станах и се махнах. Лили ми липсваше, страшно много ми липсваше.

 

Играем тенис на двойки и на края на играта аз дотолкова съм останала без дъх, че се подпирам с ръце на коленете си и изплезвам език.

 

Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила

 

Вдигам глава и поглеждам възмутено партньорката си, тя обаче ми намига и продължава да ми пее. В интерес на истината пее много хубаво, хоби и е, иначе е лекарка. Другите две жени също се подхилват. Бъзикат ме, защото мислят че имам младо гадже. А мислят така, защото имам млад шофьор. А имам шофьор защото сгафих. Това обаче не го знаят, затова залагат на пикантната версия. Истината е, че ми взеха книжката. Прибирах се от едно заведение и катаджиите ме спипаха на няколко метра от него, че не спрях на стоп. Не газех за първи път лука и затова след като си подадох талона и книжката се приготвих да дам и банкнотите, чудейки се полицая на колко ме е оценил. Откакто карах хубава кола цената беше скочила. Държах портмонето си отворено в ръка, бях си извадила книжката оттам и сега го свалих към коленете си. Това обикновено беше знак полицая да си вкара ръката през прозореца и да му подам парите. Това обаче не се случи и той дори се отдръпна леко назад.

– Слезте от колата ако обичате.

Дрегера отчете стойност, която накара полицаите да ме погледнат изненадано. Имам ниско кръвно и твърдия алкохол трудно ме хваща и си изглеждах напълно трезва. За нещастие явно промилите в кръвта ми не се влияеха от кръвното ми, но поне не минавах границата, след която се ходи в съда, но скоро останах без книжка. Сутринта прочетох, че тече поредната кампания против корупцията в полицията. Нищо чудно, че полицая гледаше толкова нещастно портмонето ми. Почудих се дали да потърся някой познат да ме оправи по втория начин, но реших че е по-добре да не се разчува. По закона на Мърфи точно сега трябваше непрекъснато да пътувам и се зачудих какво да правя. И реших да се обадя на баща ми, отскоро беше пенсионер и си прекарваше времето да виси по пейките пред блока.

– Слушай, слагам едни капки за очите и не мога да шофирам. Питай, някой не търси ли втора работа, да ми е шофьор като трябва да ходя извън града. За малко пари, да не тръгнеш пак да разправяш че съм милионерка.

След два дни баща ми намери едно момче, таксиметров шофьор. Договорихме се за парите и го взех. Приказките тръгнаха защото започнаха да ни засичат заедно по заведения. Наглеждах като услуга за едни приятели на Надя строежа на една вила на морето и ходех поне по два пъти на седмица до там. И се хранех по ресторанти обикновено. А сега водех и новия си шофьор, просто не знаех какво да го правя. Сезона беше свършил отдавна, мястото на строежа беше обезлюдено през зимата и работеше само един ресторант. Не можех аз да седна да ям, а той да го кара на морски въздух. И като ме закараше вечер късно в някой град, защото рано сутринта имах среща, пак ставаше така. Сутринта обикновено се оказвахме на една маса да пием кафе. Момчето беше само на 25, напомняше ми за Криси и ми събуждаше майчинските инстинкти, затова си го гледах. За околните обаче явно нещата не изглеждаха никак невинни. Дори в хотелите се подсмихваха, когато плащах стаите. В заведенията също. Мира се смееше на тревогите ми:

– Купи му униформа, да си личи какъв е.

Явно не си личеше и сега ми пееха песнички.

 

© Elder Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Мона
  • благодаря за прекрасно прекарания ден с твоята книга Елдер! Талант си...браво!
  • Пет пъти по пет звездички и така до края на света!
    Прекрасна!
  • teis, Стойчо, много се радвам, че отново посетихте страничката ми
  • Интересно е, Елдер! Привет!
  • Усещам,че от кафе на ресторант...Давай нататък!🐎
Propuestas
: ??:??