Проклетата пералня не вървеше никак, клиентите мърмореха че прането не е изпрано, персонала мърмореше че не им харесват условията на работа, доставчиците ми вдигаха цените и общо взето никой не ме взимаше на сериозно. Алекс се мръщеше, че не се справям, но вместо обещаната помощ съветите и се изчерпваха със:
– Това е частен бизнес, Светле. Получаваш толкова резултати, колкото усилия влагаш. Трябва да си по-упорита.
С две думи, калпава си и затова не върви работата. Все едно по цял ден седях и си правех маникюра, а не си скъсвах задника от работа, докато се грижех и за дете на годинка. Всеки божи ден се срещах с разни хора, които убеждавах да ми станат клиенти. Една трета ме отсвирваха още като чуеха за какво става дума, другата една трета ми се усмихваха любезно, казваха че ще си помислят и ми хвърляха визитката и офертите в кошчето, още преди да си изляза от офисите им, а с третата една трета въобще не успявах да се срещна и визитките ми отиваха в кошчетата на секретарките им. Няколкото човека, които се съгласиха да работят с мен и ми дадоха сравнително големи поръчки ме завлякоха и не успявах по никакъв начин да ги накарам да ми платят. Бях пуснала реклами по радиото, в сайтове, вестници, където се сетих. Кали, гаджето и и техни приятели бяха напълнили пощенските кутии на половината град с флаери, даже бях наела и билбордове. Освен че пръснах луди пари за всичко това, друг ефект нямаше. Накарах Ники, с него се бяхме сдобрили, да ме свърже с едно момиче, което си плащаше университета като работеше като компаньонка и тя ме запозна с управителя на един от големите хотели. Предложих му да делим на половина печалбата, ако се съгласи да пере при мен. Той уж се съгласи, после почна да ме мотае и накрая пак нищо не стана. Занимавах се повече от осем месеца с работата и още не бях фалирала само защото всичко ми висеше на отложено, Алекс обаче един „хубав“ ден ме извика в офиса си. Погледна ме в очите и докато почукваше с химикала си по бюрото ми каза:
– Няма да стане така, Светле. Или направи нещо или ще се наложи да продадем пералнята в най-скоро време, но знаеш че цената няма да покрие кредитите, така че е препоръчително да намериш решение на проблема, защото не искам да губя толкова пари. Ако и следващите три месеца положението е същото я продаваме, ти решаваш.
Направих поредната виновна физиономия, която вече бях оттренирала толкова добре при разговорите с нея и обещах да оправя нещата. Само дето на идея си нямах как.
Търсех си клиенти навсякъде и дотолкова бях станала досадна с това, че в новата ми компания чак ме бяха взели на подбив и като се появеше някой, който не познавах едното от момчетата, казваше се Стамен не пропускаше да му каже иронично:
– Пък Светлето си има пералня и си търси мръсни чаршафи. Над 100 кг прави отстъпка, над 200 черпи цялата компания с шотове, бъди човек, намери и 200 кг.
Само дето аз и 100 кг не можех да си намеря и бях на път много жестоко да прецакам нещата. Ако загубех пералнята подозирах че ме очакват изключително черни дни с Александра. Нищо чудно и да изхвърчах на улицата. Вече се усещаше как осезателно и се променя отношението към мене. Не бях толкова наивна, за да се заблуждавам, че ме е прибрала само заради черните ми очи, или щях да покривам представите и за идеалната снаха или бях вънка. И без това ми се дразнеше, че не мога да накарам Кристиан да се оженим. Откакто се беше прибрал в България той го играеше богат плейбой и майка му бълваше гущери всеки път щом научеше за поредната му свалка. От друга страна всичките и познати се чудеха защо тя ме котка след като Кристиан не ме иска, сираче без пари, сина и можеше да има далеч по-перспективна жена. И по-красива. Мисля, че и самата Алекс вече често се чудеше защо е направила глупостта да ме прибере. Понякога я хващах как гледа Кристиан докато си говори с дъщерята на някой от приятелите им, красиви момичета с родители богати колкото тях с Борил, после поглеждаше мен и...
Борил постоянно ми се оплакваше, че с Алекс се карат непрекъснато напоследък и според собствените му думи тя вече си отваряла устата само за да му крещи. Според него я беше хванала критическата и докато не и минела щяла да си е откачена. Истината беше, че Алекс беше в критическата колкото и аз и причината да се карат беше пиенето му, но като всички алкохолици той беше убеден, че няма проблем с алкохола и другите са му криви. Както и да е, резултата от всичко това беше, че той се прехвърли аз да го гледам. Беше като котките, отиваше там където беше на топло, нахранен и го галеха. И ако не го беше страх, че Алекс ще му отнесе главата с някой тиган, щеше и да остава да спи вкъщи вечер. Всъщност тя нямаше представа колко време наистина прекарва той у нас, защото беше непрекъснато заета, а ние и двамата я лъжехме, че той идва само за малко. Една събота дойде на обяд с Дари и ми се усмихна:
– Аз да се цаня за бавачка, а ти да оправиш пак едни документчета, става ли?
Кимнах, но не казах нищо, бях в лошо настроение. Кристиан пак беше отказал да дойде да види Бори. Не беше идвал повече от десет дни, а живеехме на 20 минути един от друг. Напоследък и Алекс идваше все по-рядко и нещата явно си отиваха към логичния край. Погледнах папката, която ми даде, после погледнах него в очите:
– Вече не мога да правя това без пари, искам да ми плащаш. Имам дете за което да се грижа.
Борил се разсмя:
– Всичките ги давам, бе коте. Не съм стипца като тебе, дето нищо не даваш.
Поклатих глава:
– Говоря сериозно. Искам прилична сума в сметка навънка и номер на адвокат с когото да се свържа, ако нещо се обърка. Не искам като не работя вече за вас и да трябва да сключвам сделки с обвинението, за да се отърва. За данъчни измами в такива размери се лежи в затвора 20 години, затова искам гаранции, че няма да ме зарежеш да се оправям сама. Пазиш Алекс чиста, но забърка мен без дори да ми кажеш колко е опасно всичко и без да ти пука, че имам дете, което си няма никой освен мене.
Хола беше голям, с огромни панорамни прозорци на двете стени, бяхме на четвъртия етаж в затворен комплекс, а под прозорците беше паркинга. Борил отиде до прозорците и погледна надолу, после се обърна и ми се усмихна. Очите му бяха станали като на змия, студени и безжалостни и беше изтрезнял за минути:
– Не знам за какво говориш, аз не съм те карал да правиш нищо незаконно. Нито някога си работила за мен. Снаха си ми, експерт счетоводител си, донесох ти документи, които да погледнеш, защото ми се струва, че счетоводителя е допуснал грешки. Не знам за какви данъчни измами говориш, но ако си правила такива, ще си понесеш последствията, каквито са по закон. Аз обаче нямам нищо общо с твоите работи.
Изгледах го и после посочих Дари и Бори, които си играеха на килима:
– Мислиш ли, че ще вкарам барети при тях? Не е капан, просто исках да говорим. Страх ме е.
Той ме гледаше, после кимна към децата:
– Облечи ги и сложи на Бори дрехи за няколко дни.
Зяпнах го:
– Стига, Бори! Сериозно ли мислиш, че съм те накиснала и ни подслушват?
Той продължаваше да ме гледа и аз за първи път наистина се уплаших от него. Познавах го вече повече от година и отношенията ни бяха станали нещо средно между стари гаджета и най-добрия ми приятел. Беше ми падал на колене, да ме моли да му пусна. Беше правил лицеви опори, защото съм го „наказала“. Бях го огащвала като малко дете, когато беше пиян, за да го пусна навън в приличен вид. Бяхме се друсали заедно и бяхме правили невероятни глупости. Споделяше си с мен за много неща, за отношенията им с Алекс, защо се карат, с какво го ядосва, дори неща като кога правят секс. Разказваше ми и за другите си приятелки, за проблеми с бизнеса, за всичко. Когато бяхме насаме имаше навика да си слага главата на рамото ми, а аз го прегръщах през врата и си играех с косата му или ухото му и така си говорехме. Угаждаше ми, оставяше ме да му се лигавя... и аз... Възприемах го като мъж, който мога да накарам да направи всичко. Бях го виждала ядосан много пъти, при една кавга за малко да удари Кали, ако не бях успяла да го спра. При друг скандал за място за паркиране слезе и с ритник потроши огледалото на другата кола, а после се сби с шофьора и го свали на земята и всичко това за 2, 3 минути, докато дотърчи охраната му. Бяха се забавили на една пешеходна пътека. Пиян се ядосваше много бързо и веднага налиташе на бой и да троши. Като ще ходеха на купон на Алекс първата и работа беше да се увери, че не си е взел пистолета и ако не можеше да излезе на глава с него да не го взема, при първия удобен случай го преджобваше, махаше пълнителя и пак му го връщаше, преди години за малко да застреля свой приятел като се скарали. Човек с неговия характер и толкова пари... Знаех, че е опасен, но когато една дива котка само ти мърка и те оставя да си я мачкаш както искаш, забравяш колко дива и опасна е всъщност. Бях постъпила изключително глупаво. Приближих се към него:
– Нека да викна Кали да се прибере, заведи ги където искаш с Бори, но нека тя да го гледа. Не искам някоя непозната жена да го натъпче с хапчета като и го оставиш. А аз ще правя каквото ми кажеш, докато се увериш, че нищо не съм направила. Исках просто да поговорим. Алекс вече не ме иска и... страх ме е какво ще стане като остана сама.
Продължаваше да ме гледа със същия поглед:
– Обличай децата! Веднага. Знаеш, че мразя да повтарям.
Поклатих глава:
– Няма. Нищо не съм направила. Ако бях, отдавна да те бяха тръшнали на земята и вече да водеше сделки как да се откупваш. Провери и да приключваме.
Не ми отговори нищо, просто отиде, гушна двете деца и тръгна да излиза. Тръгнах след него:
– Бори...
Той се обърна:
– Ти си надрусана или не знам, но в момента си емоционално нестабилна, говориш несвързано и аз не мога да оставя дете на годинка само с тебе. Ще сваля децата до колата, за да ги заведат вкъщи и после ще повикам лекар да се погрижи за теб.
Отключи си и каза на Дари:
– Снимай, тате.
Беше и дал телефона си. Зачудих се какво прави, после схванах. Ползваше децата като щит. Дари беше на три и половина, достатъчно голяма да може да върти телефона и да снима, а заснетото вероятно се качваше на някой облак. Ако сега хукнеха да го арестуват, децата щяха да ревнат и адвокатите му после щяха да опищят орталъка какви садисти са полицаите. Не взе асансьора, тръгна по стълбите, вероятно се страхуваше, че в кабината интернета няма да има обхват. Влязох си вътре, нямах голям избор освен да го чакам да види, че нищо не съм направила. Отидох да гледам през прозореца, боже това заприличваше на американски филм, долу го чакаше един от познатите им адвокати. Не знам как го беше повикал, не го бях чула да се обажда. Качи децата при охраната си, а той се качи в колата на адвоката и изчезнаха с мръсна газ. Седнах на дивана и въздъхнах, това се казва сам да си направиш живота черен от една глупост.
Звънях на Кали през петнайсет минути, но телефона и беше изключен. След два часа тя ми се обади без видео от непознат скайп:
– Аз съм. С Бори съм. Добре сме.
Звучеше уплашено и аз пак се проклех за идиотщината, която бях направила:
– Всичко ще е наред, Кали. Само ден или два и ще се приб...
Връзката прекъсна и излязоха от линия.
© Elder Todos los derechos reservados