Погребението беше най-тежкото нещо, което съм преживявала след погребенията на родителите ми. За първи път видях Криси да плаче на рамото на баща си и той да го успокоява. Не оставих Дари да дойде на погребението, не исках да вижда как заравят майка и, това не се забравя. Когато си тръгвахме от гробището видях Иван да се връща на гроба. Борил така и не го беше оставил да поседи до ковчега на мама.
Преди да се качим в колите Криси ме погледна:
– Давай да се прибираме.
– Трябва да отидем на помена.
– Всичко свърши, Светле. Нея вече я няма. Не искам повече да гледам мутрата на оня, не ми пука какво ще кажат хората. Искам да се прибера при децата и Дари.
Погледах го и кимнах:
– Добре, ти се прибери. Аз ще отида сама.
– Защо ще ходиш?
– Защото така трябва, Криси. Вземи колата, аз ще се кача с Борил.
Най-накрая помена свърши. Борил заспа, бяхме му дали успокоителни и Анна, Галя и първата му жена останаха при него. Исках и аз да остана, притеснявах се за него, но Анна ми даде да разбера, че н ...