– Каква издръжка ще ми искаш? Не искам да се съдим, искам да се разберем.
Погледнах някъде покрай Кристиан:
– Никаква, майка ти се грижи достатъчно за мене.
– Няма да се оженя за тебе, нито ще живеем заедно.
Още когато видях Кристиан на вратата на стаята в родилното как не иска да влезе разбрах, че майка му го е накарала на сила да дойде. Стана ми адско гадно. Аз... бях се надявала раждането да го пречупи и той да поиска бебето... Не го искаше. Нито пък мен. Алекс го принуди да придържа бебето на гърдата ми, беше ми спукана вената на ръката и тя отиде да ми търси риванол. Кристиан гледаше сина си как се опитва да засучи, а единственото за което се притесняваше беше каква издръжка ще му искам... Погледнах го в очите:
– Не искам да се жениш за мене, Криси. Искам да се интересуваш от детето си. Само това. Нищо друго.
Той замълча и Алекс ни завари така като се върна. Усещах, че и на нея и е гадно, едва ли си беше представяла точно така раждането на първото и внуче. Тя правеше всичко възмож ...