– Каква издръжка ще ми искаш? Не искам да се съдим, искам да се разберем.

Погледнах някъде покрай Кристиан:

– Никаква, майка ти се грижи достатъчно за мене.

– Няма да се оженя за тебе, нито ще живеем заедно.

Още когато видях Кристиан на вратата на стаята в родилното как не иска да влезе разбрах, че майка му го е накарала на сила да дойде. Стана ми адско гадно. Аз... бях се надявала раждането да го пречупи и той да поиска бебето... Не го искаше. Нито пък мен. Алекс го принуди да придържа бебето на гърдата ми, беше ми спукана вената на ръката и тя отиде да ми търси риванол. Кристиан гледаше сина си как се опитва да засучи, а единственото за което се притесняваше беше каква издръжка ще му искам... Погледнах го в очите:

– Не искам да се жениш за мене, Криси. Искам да се интересуваш от детето си. Само това. Нищо друго.

Той замълча и Алекс ни завари така като се върна. Усещах, че и на нея и е гадно, едва ли си беше представяла точно така раждането на първото и внуче. Тя правеше всичко възможно да събуди някакви чувства в Кристиан към детето му, но той искаше единствено да се махне от родилното. Когато тя каза да си тръгват Кристиан само дето не излетя с вратата от радост. Алекс ме видя как го гледам, наведе се, стисна ми ръката и ми намигна:

– Радва се, не го гледай че се прави на интересен. Те са така мъжете, трябва им малко време да разберат какво е станало. Той сега е като цапнат с мокър парцал, всички са така.

Само че не бяха всички така. Гледах през прозорците момчетата, които обикаляха около болницата, слушах момичетата от другите стаи как си приказват с мъжете си и... не бяха всички така. Цяла нощ плаках. После се уплаших, че няма да имам кърма и спрях. Гледах очичките на Бори и накрая си казах майната му, поне детето ми нямаше да порасне голо, босо и гладно. Бях извадила невероятен късмет с Алекс. Много голям късмет.

Тя се чудеше как да ми каже, че иска да кръстим бебето на Борил. Мислех, че иска да е на нея и казах, че ще го кръстим Александър. Когато тя каза Борислав, в първия момент реших че наистина просто харесва името, но Калина зацепи веднага. Алекс излезе и сестра ми се учуди:

– На мъжа и? Защо на него?

И аз най-накрая включих. Сутринта казах на Кристиан, че искам да запишем детето Борислав и той с пълно безразличие измърмори „добре“ и побърза да изчезне от отделението, да не би сина му да го изяде. А вечерта Алекс за първи път доведе Борил. Притесних се като го видях, не бях забравила как ме гледаше предния път. Не исках да започне да навива Алекс да ни изгони, тя щеше да го послуша. Цяла нощ се бях молила името да го умилостиви. За моя изненада той се държеше много мило, даде ми подаръци от тях с Алекс за раждането, много скъпи подаръци и наистина се радваше на бебето. Алекс казваше, че е е голям детишар и явно беше вярно. Когато му казах, че сме кръстили бебето Борислав се учуди, но не свърза името със себе си. Алекс буквално му се скара, че не вярва че е кръстено на него. Бяха много забавни. А после Борил вдигна Бори и... „ох, на чичо“ стана „ох, на дядо“. И изглеждаше толкова... наистина щастлив. И самодоволен. Стана ми смешно, наистина изглеждаше много самодоволен. Алекс ми намигна зад гърба му и аз и се усмихнах, Господ един път ми беше чул молитвите. А после той не искаше да си тръгва и се наложи тя буквално да го изтика от стаята. На другия ден обаче Кристиан го прихвана нещо и се развика на майка си, че сме кръстили бебето на Борил, а не на баща му. Тя го излъга, че аз съм искала името, защото майка ми го е харесвала и Борил няма нищо общо. Изпитах съчувствие и благодарност към Алекс, тя играеше на въже между всички, само за да улесни нещата за мен и Бори. Не знам дали много снахи са си харесвали свекървите и са им викали с удоволствие мамо, но аз го правех. Наистина ме гледаше като майка.

Когато ме изписаха от родилното, тя постоя малко във вкъщи и после ни остави сами с Кристиан. Бори заспа и на мен също ми се доспа. Кристиан седеше в спалнята до кошчето на Бори. Аз се подпрях на гардероба, стаята беше малка и с кошарката не оставаше място човек да се обърне.

– Иди оттатък, искам да се преоблека.

Бори се беше разревал точно като се къпех и бях излетяла по хавлия от банята. Смятах да се облека вътре, не исках пред Кристиан. Той помълча малко и после се изправи и застана срещу мене:

– Ти кога ще се прибираш у вас? Аз си летя след два дни, но мога да помоля Симеон да ви закара.

Изгледах го:

– Майка ти каза, че можем да останем тука?

– Прибери се. У вас е по-широко, там са ти и приятелите и... Там ще ти е по-добре. Остани още няколко дни и се прибери.

– Не мога да се оправя сама с бебето, Криси. Искам да съм близо до майка ти, за да ми помага. Какъв е проблема да остана тука, жилището не и трябва? Тя сама настояваше да остана, сега защо не ме иска?

Той ме погледна в очите:

– Тя е преуморена, Светле. Дари, работата, всичко и идва в повече. И Борил непрекъснато я тормози, кара я да правят каквото на него му е кеф и въобще не се интересува как се чувства тя. Нито пък и помага с нещо. Тя не може да се грижи и за бебето. Прибери се у вас, със сестра ти ще се оправите. И комшийката ти ще ти помага. Няма нищо сложно да гледаш бебе, той просто ще яде и ще спи, по-добре ще си там. Взимаш си хубаво майчинство, за какво ти е да седиш тука? Събери се пак с Николай, кажи му че ако иска да осинови Борислав аз ще се съглася. Той ще се съгласи, ще видиш. Ще си живееш хубаво с него, нали казваше че се разбирате?

Направих физиономия:

– Да, преди да разбере че му изневерявам с тебе. И преди ти да разтръбиш на всички, че съм курва и не знам от кого е детето.

Кристиан махна ядосано с ръка:

– Трябваше просто да направиш скапания аборт вместо да забъркваш цялата тая каша.

– Знаеше, че детето е от теб и въпреки това ме изкара курва пред приятелите ми и пред майка ти.

– Изпи хапчето пред мен като се скъса презерватива, откъде да знаех, че не си ходила и с друг освен с Николай? Виждахме се веднъж на две седмици, не изглеждаш като жена която ще стои по половин месец без секс.

Погледнах го в очите и той отмести поглед. Дръпнах се от него без да кажа нищо, свалих си хавлията, метнах я на спалнята и се обърнах към гардероба да си търся дрехите. Намерих каквото ми трябваше, оставих ги на леглото и започнах да се обличам. Кристиан ме зяпаше и аз направих физиономия:

– Какво? Изглеждам така, защото току що родих сина ти. Или и след ДНК-то не си сигурен, че ти е син?

Той поклати глава:

– Знаеше, че не искам дете. Казах ти го милион пъти, но ти реши че е по-умно да оставиш бебето и да ме изнудваш с мама. Отиде и и наговори куп глупости, изкара ме абсолютен боклук и всичко само, за да стигнеш до парите ми.

– И какви глупости точно съм наговорила на майка ти? Кое не е вярно, че ме заплашваше или че ме заряза след сватбата, защото не съм достатъчно хубава според приятелите ти? Или че ми предложи един куп пари, за да се съглася да абортирам бебе, което после твърдеше че си сигурен, че не е твое.

Кристиан ме погледна в очите:

– Наистина мислех, че не е мое, просто исках да ти помогна с парите. Винаги съм ти помагал с каквото мога, а ти ми прецака живота тотално.

Въздъхнах:

– Няма да ти създавам повече неприятности, Криси. Ще помагам на майка ти с каквото мога и ще си гледам детето, а ти ще си живееш както досега. Просто идвай понякога да го виждаш. Само това. И нека да остана тук, моля те. Не мога да се справя сама вкъщи.

Кристиан поклати пак глава:

– Обърка всичко с тая бременност. Всичко.

Бях се облякла, хванах го за ръката и го дръпнах да се наведе над кошчето:

– Не му казвай, че е грешка. Гадно е. - докоснах с пръста му Бори съвсем лекичко по телцето – 50 процента мама, 50 процента тати. Направено в България с любов. Това ще му кажем един ден когато порасне, нали?

Криси мълчеше и гледаше мъничкото човече. Прегърнах го през кръста:

– Хайде, ела да ядем. После трябва да поспя малко преди баба ти да дойдат, наистина съм страшно изморена.

Беше най-дългия и тежък ден в живота ми. Безкрайните опити да се харесам на всички... чувствах се като в някакъв отвратителен кошмар и отгоре на всичко бях толкова изморена...

Първо дойдоха майка и на Алекс. Баща и видя бебето, казахме си две, три приказки и си тръгна, баба му на Кристиан обаче за мой ужас каза, че щом Алекс я няма, тя ще остане да ми помага. Опитах се да я отпратя, но не постигнах успех. Кристиан се плюсна на дивана, сложи си слушалките на телефона в ушите и ме заряза да се оправям с баба му. И се почна, не така одеалцето, не толкова топло, не така главичката като суче, ама как няма да му даваш водичка, ние едно време... Освен това жената не беше извор на тактичност, та първо разбрах, че тя си харесвала „свястното момиченце“ дето Кристиан го зарязал, което и да беше то от хилядата му бивши, после ме разпитва до девето коляно за нашите, а накрая ме осветли, че Алекс се развела с баща му на Кристиан защото той ходел с момиченца колкото Кристиан и взела Борил, дето бил същата стока, че и му направила дете на стари години, да и се смеят хората. Кристиан на два пъти се опита да я спре, като разбра че смята да коментира майка му, явно и знаеше репертоара, но не постигна успех, тя ми разказа историите в спалнята докато кърмех. Точно когато вече си мислех, че по-зле не може да стане, се появиха и другите му баба и дядо. Оказа се, че двете бивши свати не се понасят, пътем се разбра, че и двете не харесват и мене, а както се оказа баба му по бащина линия не харесва и внука си и удостои правнука си с внимание колкото мръсно улично коте. След като слушах близо едночасово джавкане кой е виновен за развода на майка му и баща му на Кристиан на вратата се позвъни и аз се изстрелях с бясна скорост да отварям, с надеждата да е Джак Изкормвача и да ме отърве от земните ми мъки.