Него го няма. От много години го няма. И всички го забравиха. Зачеркнаха го на кръст. По диагонала. По всички възможни паралели и меридиани. Няма го и няма да се върне, в това съм абсолютно сигурен. Няма да се върне не защото не иска, не защото няма къде и при кого, а защото си мисли, че животът е безкраен, вечен, прераждането е гарантирано, а времето стига за всичко. Време за скиторене по света, за пиене, за любов с ужасяващо самотни жени, за мъкнене на камъни. И особено за мъкнене на камъни. Време за писане на книги с възпален от безсъние мозък, в часа на третите петли. За риболов - на Разклона на Океаните или във Валривър. За низ от любовни безумия, връхлитащи като внезапни пориви на вятър върху пердета в празна спалня. За безобидни далавери, колкото да не се заседяват парите, да минават от джоб в джоб. Време за тайна бащина ласка в разбърканите коси на заспалите синове. И пак - време за мъкнене на камъни.
И за завръщане у дома.
Но в чий дом? И на каква цена? Завръщане с цената на в ...