Тя седеше в парка на онази същата пейка, избледняла с времето, запазила отпечатъка на една пламенна любов и страст в сърцата на двама млади лудо влюбени деца. Седеше спомняйки си какво се случи преди тридесет години на това място, но беше сама, само със бяла роза в ръка, мислейки си за човека който най много обичаше и на който му подари, не само живота, а и сърцето си. Покрай нея случайно минаха момче и момиче които се държаха за ръце, на пръв поглед влюбени. Те забелязаха дамата , която държеше бялата роза в ръка и с разплакани очи гледаше към езерото в което плуваха белите лебеди, безгрижно и гордо.
Спряха се до госпожата и момчето попита.
-Добре ли сте госпожо?
-Да, добре съм млади момко-отвърна тя бършейки сълзите си. Просто се разстроих заради спомени от моето детство. И аз бях влюбена като вас, точно тук на тази пейка преди много години животът ми се промени завинаги.
-Ще ни разкажете ли? - попита я младото момиче, развълнувано.
-Не знам дали ще искате да чуете моята история? -ка ...