Да си добър значи да се опитваш да не нараняваш никого, но какво ли е ако заради доброто в себе си нараняваш себе си.
Единственият човек, който знаеше това, беше Авелин. На пръв поглед тя беше като всяко друго седемнадесетгодишно момиче, но само на пръв поглед. Тя беше от хората, които могат да се определят като изчезващ вид, от нея сякаш струеше някаква неземна доброта. Беше готова да помогне на всеки, било то познат или непознат. В класа си тя беше човекът, от който, ако търсиш нещо, ще ти услужи и помогне. Животът ú представляваше низ от въпроси, като “имаш ли химикал”,”имаш ли молив” и подобни. Но никой не подозираше какво беше решила съдбата за момичето, дори и самата Авелин не подозираше, че това може да сложи край на живота ú. Тя живееше нормален живот, стойностни приятели, като цяло беше обградена от хора, които държат на нея.
Най-близкият ú човек беше Антъни, двамата се познаваха още от детската градина. Преди няколко седмици Авелин започна да изпитва странна болка в гърдите. ...