ВИСШ РАЗУМ
Продължение на "Среща на по тъмно" !
- Перни го през ръцете! Да не пипа, да не пипа! Ойй, перни го, ма.
Кушетката се клатеше, телата подскачаха.
- Перни го ти казвам, по-здраво. Къде си си завряла тия пръсти. Не работи така, намести го наляво...
Тежък аромат на човешка плът изпълваше душната стая. Приглушено осветление. Тихи и не много тихи стонове примесени с двусмислена реч се редяха в младата нощ над развълнувания креват. Малко напъване, изскимтяване и всичко свърши. Остана само учестеното дишане на действащите лица в помещението. След 30 секунди се разнесе задавено мъжко хъркане.
Провлачен женски глас промърмори недоволно - Ех, Иванов, Иванов, колко работа за едното спане. Ако всички пациенти бяха като тебе...
- Ами бъдете по-сръчна колежке. В сестринско училище сте учили. Ще изпуснем някой ден така заради вас пациент... ще дойде друг... и все пак. Малко по-експедитивно, хем сте млада.
- Критиката се приема, доктор Стоянов. Май се поизморих днес, тия ковидни кога ли ще с ...