Висяща жена

  Най-после някой да се сети да сподели това, което му е на сърце и обича с друг. Ако има в повече, да даде на нуждаещ се. Аз, като един истински човеколюбив индивид, милеещ за ближния, реших да споделя жена си с някой, който има въпиюща нужда от такава. Че какво толкова? Има ги всякакви. Случва се някой да няма време за слабия пол, да е злоглед, изпадняр някакъв и прочие такива нелицеприятни мъже, защо да останат безутешни и желни за любов? Виновни ли са за  това, клетите, те? Защо да налитат със сила, като може някой доброволно да им направи тази услуга. От сърце! Аз обичам хората и затова искам да помогна и на онези, които никоя представителка на нежния пол не поглежда. При това им предлагам най-милото! Обичната ми съпруга, добрата Добринка. Да видят и отритнатите какви жени има, каква прелест може да щъка или направо да тресе къщата!

  Затова отидох в кафенето да предложа жената като висяща. Не можело! Защо бе, защо да не може? Че какво ù е на моята жена? Да не е нещо нефелна? Напротив! Колкото пет струва. И толкова тежи. Жена и половина! Женище! Пет матрака изтърбуши, ама нищо не ù казах. Защото се обичаме. И как готви само! Както се казва в нашия, т.е. в нейния случай, тая шия не е от туршия. Та и моята невяста! Но за готвенето. Да ти цвръкне яйца на очи, цена няма. Пльосне десетина и ела да гледаш! Докато се озърнеш, вече ги няма. На мен ми оставя да омета със залък тигана. Ама и то хубаво, защото с масло ги пържи. И пържолите ù хубави. На вид! За вкус не говорим, защото и за тях е отредила да топя залците в соса. Месото било вредно, тя била дебела, защо и аз да се батисвам, така ми казва милата Добринка и яде в несвяст. По цяла тава. А мен пази. Хлябът ми нали не бил сух? Права е, милата. Тия в Освиенцим яли къде-къде по-малко и оживели, така ми чете лекции за рационалното хранене и вредата от преяждането и нагъва. Здраве да ù е!

  Но стига с тази храна… Добринка си има и други екстри. Да вземем почистването на къщата. Добринка е направо гений в това отношение. Курдисва се на фотьойла и прави план. Без него не можело. Винаги ми разпределя задачите съобразно работното ми време в завода. Например, когато съм първа смяна, задължително ми осигурява един час почивка и чак тогава започвам с почистването. И никога, ама никога не ме е пресилвала да го правя за един ден. Винаги, милата ми тя, е разпределяла работата равномерно, така че да мога да си легна около полунощ. Е, спал съм по 4-5 часа, ама защо да си проспивам живота! Тя го прави вместо мен. Захърква към девет и кога става, не знам. Хърка юнашки! По тази причина лекичко се изнасям на кухненското диванче. Тясно, твърдо, неудобно, ама пък спя някак си!  Гледам да не я обидя с това хъркане. Казвам ù, че искам да съм по-близо до печката, та ако през нощта ми подвикне за чай или да ù пръжна някое яйце, да ми е по-близо и да не губя време. Затова, мило, думам и аз, спя на одърчето. Да съм на сгода, ако нещо ти се прииска. За пържолите вече казах, правеше ги Добринка добре. Но на баниците аз бях майстор. Какви тънки кори разточвам, и машина не може да разточи. Па като клъцна  яйца, па като сложа кило сирене, масло… пръстите си да оближеш. Добринка много си ги облизва. Което си е вярно, понякога и на мен дава от баницата. Естествено малко парченце, да не трупам на корема. Не че имах и помен от сланинки, но то е така, защото моята Добринка се грижи за фигурата ми. Много работа, много движение и нискокалорична храна. Дори ако може – и без храна, ама няма начин! По тази причина много обичам празниците, защото тогава Добринка ми отпуска голяма порция месо. И не пропуска да ми каже колко било вредно, с какви препарати го обработвали, с какви гемеота хранели животните и други такива неприятни неща, така че ми се отяждаше. Чудя се как не се е опитала да ме откаже от лапада. Вероятно затова, защото го има в изобилие по ливадите и мога да си го бера. Лападът, според нея, бил много полезен. Затова си слагам за зимата във фризера. Тя нека се мъчи със свинските пържоли, аз наблягам на лапада. Кеф ми с ориз, кеф ми на кавърма. Никога не ме е ограничила.

  Благодарение на Добринчето овладях сума ми ти женски сръчности. Когато бях свободен от готвене и почистване, миличката ми тя, реши да ме научи да бродирам и да плета. Почнах с най-лесното – бродерия зад игла, после преминах на фестон бод, и накрая овладях шиенето на гоблени. Много съм доволен! Избродирах всички нашумели заглавия, които се търсеха на пазара. Да припечеля пари, че заплатата не стигаше. После овладях и плетивото. Права плетка, плетенички всякакви, ажурни… Оплетох на Добрина няколко пуловера, шалове и две манта. Не било чак толкова модерно, ама ù топлело, пък и така винаги си мислела за сръчните ми ръце. Мисъл не можела да отдели от мен, толкова ме обича!

  Да не си помислите, че с Добринка от къщи не излизаме? Ходим понякога на почивка. На море… тя обича да се плацика. Аз предпочитам планината, ама се радвам, че не ходим там, защото ако Добринка се умори, сигурно ще иска да я нося на гръб по стръмното. А как се върви със сто и двадесет кила на гръб, като се има предвид, че аз съм шестдесет? На морето нося само един сак с помади, чадъри, кърпи, хавлии, ветрила, вода и изобилно количество храна. Слънцето я изтощавало! Пък влезе ли във водата, отмалява и след това тутакси иска да се подкрепи с няколко сандвича със салам.

  Много ми е добра Добринка! Затова искам да споделя нейната добрина и с други. Давам я за висяща жена. Щом баничка и кафе може, защо не и жена? И ако може, за по-дълго ползване… ако ползвателят изтрае, де! Може и ден да е, ама и аз да си почина малко, да отворя широко хладилника и… няма да мисля за вредата от храната!