Кръчмата на Сирака се намираше близо до мегдана. Покрай нея бълбукаше зиме и лете малката селска рекичка. Тя разделяше селото на две половини, които се свързваха помежду си с няколко дървени паянтови моста. Когато прииждаше през лятото от пороищата, реката често ги завличаше и се налагаше да ги възстановяват или укрепват отново. Само този до кръчмата беше широк и масивен. Основите му, излети от бетон, устояваха на водата. По него се минаваше най-често. Ето защо, кръчмата беше винаги пълна и шумна. Кой откъдето мине, ще се отбие да гаврътне по една сливовица, пък ако няма друга работа, ще остане и за повече.
Особено се оживяваше през есента и зимата. Тогава работата по полето се привършваше и освен грижите за добитъка и някои дребни занимания, мъжете нямаше друго какво да правят. Сирака държеше отворено до късно среднощ и едва когато напускаха и последните клиенти, залостваше тежката дъбова врата. Често пред нея нощуваха избутани или изхвърлени насила пияници…
Така беше и тази съботна в ...