Често ме питат какъв ми е проблемът, какво не ми е наред. И аз често се питам същото. И често си мисля, че проблемът ми е тя. Но тя не е конкретна личност. Няма си име, не знам как изглежда. Тя е просто един силует в мъглата, която наричат живот, и на която ни убеждават да се наслаждаваме постоянно. На два пъти бях почти убеден, че съм я срещнал. Първият път не си струва споменаването, а вторият беше съвсем наскоро и иначе празната ми глава още се тормози със спомена за него. В случая „тя” беше прелестна, дългокрака блондинка, с високо самочувствие и още по-висок ток, спрямо който обаче аз си бях съвсем на ниво. Очите ù бяха първото нещо, което привличаше внимание - синьо-зеленикави, колкото невинни, толкова и хитри, приканващи и дебнещи. Изненадващо, не разваляше доброто впечатление, щом заговореше. Точно обратното, беше единственото човешко същество, което съумя да ми вдигне х** само с думите си. Прекрасно... Имах я за един кратък миг, а после повърнах. Оптимистите ще кажат, че трябва да отдавам значение само на хубавото, но аз си мисля, че точно драйфането си струва да се помни. Именно това приятно усещане на обръщащия ми се стомах е винаги до мен, когато имам нужда от него, не любовта. Наистина, допирът ù беше доста по-приятен, устните ù определено бяха по-добра алтернатива от саксията, в която щях да си изхвърля вътрешностите. Но всичко, което тя ми даде, беше  измамно, фалшива надежда за нещо красиво. Обещания за щастие, за така чакания покой. И? Ето ме сега, стократно по-зле, отколкото, когато ръмжах като разгонена лъвица над тъпата саксия. Мрънкам, цивря и периодично хвърлям поглед на нещастника, с когото е тя сега. Яд ме е, но въпреки това ми е готино, че някой друг ще последва съдбата ми. Надявам се да се върне при мен, да ми каже, че съжалява; да ми каже, че ме иска. Но дали чакам дългокраката си блондинка, или онази приказна фея, която се надявам да бъде?  Търся ли наистина някого, или е просто една идея? Наивна мечта може би?

Истината е, че няма значение. Истината е, че няма специални хора. Няма „единствени”.  Има само компромиси. Компромисите правят разликата между курвата и сродната душа. А аз вече нямам желание да правя компромиси. Повръщането ми имаше повече съвест от всяка жена, която някога ще срещна. Знам как да го намеря, когато ми потрябва, а също и как да го накарам да остане. Евтино е. Практично е. Без задни помисли, без лъжи, без номера.

Често се питам какво ми има. Не знам. Може би никога няма да разбера.