Влюбената сервитьорка 7
Произведение от няколко части « към първа част
Бяха изминали само две седмици, откакто за последно го видях, а на мен ми се струваха цяла вечност. Но времето… ех, забравих за времето! То и тогава обичаше да си прави разни експерименти с мен. Сега когато си спомня как умело се превърташе напред - назад като акробат, опитвайки се да замъгли възприятията ми за възможно и невъзможно. Или пък се преобличаше като фокусник, а аз влачейки крака към вкъщи го гледах да размята дните ми по ръкавите си и те побягваха по улицата като зайци. Да, несъмнено, преди да заспя знаеше как да намери вената, за да ѝ влее обезболяващо.
Доктор Време, питаше:
- По-добре ли се чувствате?
А аз клатех глава в отрицание и затварях очи, очаквайки да дойде съня, за да се спася.
- Още ли ви боли?
- Още. – му отговарях полуупоена. - Кога ще спре? Това не може ли да излекувате?
- Това не мога. – клатеше глава, а аз в унес си мислех, че пердето се полюшва, защото след малко там ще се появи силуета му, ще ме грабне и… Но не идваше.
"Това ли беше?" – се питах, идвайки ми да разкъсам чаршафа от безсилие. "Свърши ли вече? Докога ще ме държи?" Бях забременяла от любов и не, нямаше никакъв шанс да ми мине. Достойнство! Обида! Гордост! Каква гордост, скъпи ми Дяволе? Нямаше гордост. Всичко щях да простя, само срещу една усмивка. Но не грейваше усмивка, нито среща, нито позвъняване. Само глухия шепот на вятъра стържеше по вратата с неговия глас и където и каквото и да погледнех, всичко се преобразяваше в образа му. След няколко дни, трябва съвсем да съм полудяла, щом реших че трябва да направя нещо.
Около обяд излязох от работа, отидох в едно кафене и разказах на моята феичка какво се е случило. Странно, но тя падна от смях. Беше най-красивото момиче и още е, особено когато се смее. Тя рядко се смееше, впрочем. Имаше си нейни проблеми, в които аз се вмъквах като клоун, стараейки се да извадя тъгата пропила се в бенките на хубавите ѝ очи.
- И? – вдигна вежди тя - Какво от това? Обади му се и му го разкажи, както ми го разказа на мен.
Тя беше на мнение, че го е треснал хормона и в изблик на лудост е казал неща, които иначе не би казал. Мъжете имали такива странности. Любовта прави чудеса - казваше.
- Кога да му се обадя? – я питах объркано, докато превъртах случката, спомняйки си, че той дори се съмняваше, че онази вечер съм си била вкъщи.
- Сега му се обади, още сега. – заяви тя.
- Сега ли? – гледах я невярващо като затворничка, на която току-що надзирателката е казала, че присъдата ще бъде отменена.
- Той на работа ли е в момента? – поинтересува се.
- Да. Така мисля. Обикновено работи през деня, само онази вечер работеше до късно и сигурно затова е закъснял.
- Добре, обади му се, като клиентка, ти нали и без това трябва да се върнеш в офиса?
- Трябва да. – просветна ми пред очите, а сърцето… да, сърцето – оказа се че скача на трамплин.
Обадих му се почти веднага. Почти веднага вдигна и той.
- Може ли да си поръчам такси? – го попитах и почувствах как от изблик на лудост цялата пламвам .
- Да. Къде си? – звучеше превъзбудено.
"Дали се зарадва? Така ми се стори."
- В дивия Запад. – отвърнах.
- Аз съм в другия край. Идвам след три минути.
Не мога да кажа какво изпитах в онзи момент, но продължавам да вярвам, че ако ръката на приятелката ми не ме стискаше здраво, имаше вероятност да изхвърча като тапа на дълго тръскано шампанско. Не, че не изхвърчах, след като ме пусна, но имах малко време, в което да си поема въздух. Три минути, ли? Мисля че бяха само три секунди. И линейка за болно сърце не можеше да дойде толкова бързо. Излязох пред кафенето и видях, не, по-точно го чух. Колата летеше към мен, а от нея се носеше на силни децибели онази песен, на която бяхме танцували пред нас. Толкова силно се чуваше, цялата улица гърмеше в ушите ми, аз вибрирах от хиляди усещания, а той ми се усмихваше, така все едно всичко започва отначало.
И наистина започна. Трудно ми е да опиша всички ненормални състояния, до които се докарвахме с него. Също толкова трудно ми е да кажа как сме излизали от тях, или как след два месеца заживя с всички откачалки в една къща. Но гласа му всяка секунда виеше в мен като вълк, тровеше кръвта ми, а после ме лекуваше, както може да лекува само индианец. Не знам как го правеше, нито искам да знам, но мисля че чак след шест години, когато инспектор Силвия намери пръстена в чантата му, разбра че ще е за цял живот.
Какво стана с грубостта, ревността и буйната му кръв ли? Ами лекичко размахвам камшика от време на време, докато се укроти. После се превръща в най-добрият човек на света. Мъжът направен за мен. Мъжът, който никога не измени на принципите си и нито веднъж не ме предаде. За този човек се омъжих и това е нашата история.
Най-ценното кое е?
Най-ценното е едно малко момченце, което сега ме дърпа за крака и ми напомня, че е време да му родя сестриче. Всичко останало е боза. Така си мисля.
Ако не е, ще попитам пак времето.
/край/
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
😁 Благодаря ти, Майче! Четеше ми се нещо по-весело и си го написах, а и преживях отново. Нататък не че не е интересно, пак щяха да летят сапунени мехури, но между тях имаше и много трудни моменти, които предпочитам да не си припомням. Прегръщам те и още веднъж ти благодаря!
-
Да бе?! Честно? 😀🙂
И как можа в един епизод да свърши всичко? Съжалявам, че приключи. Исках още. Но си беше кеф и ти благодаря за споделеното! -
Поздрави и на теб, Силве
. Благодаря за присъствието и отделеното време, радвам се на спонтанните ти реакции, съхрани ги 💐. -
Е, стига де, това ли беше?!
Много бързо ги сдобри тия хубостници...
Поздрав, Силве -
Благодаря ти много, Георги! Зарадва ме с отношението си. Хубав ден ти пожелавам!
-
Голяма любов...На сервитьорка. Което е малка табела върху ЖЕНА!
Та - женска любов! Хареса ми. -
Благодаря Ви, Пепи и Краси! Благодаря за любими.
-
Една хубаво разказана лична история, която ни развълнува и съпреживяхме Пиши все така, Силве!
-
Е, дочакахме, поздравления!
И честит празник и още хиляди само хепи енд изживявания! -
Благодарности, Доче! Не знаех, че си тук, зарадва ме.
-
Усмихнати, влюбени трепети, сбъднали една щастлива любов. Прекрасен финал, Силвия!
-
Благодаря ти, Марианче! Много мило.
-
Прегръщам те, Наде! Благодаря ти❤! Благодаря за любими.
-
Прегръдка! За коментар нямам думи! Излишни са...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
