Денят догаряше в мълчание. Казал, каквото беше имал за казване, той изживяваше последните си мигове, потънал в единствената си мечта - да дочака нощта, за да може да я целуне. В неговото съзнание тя беше единствена - каквато е всяка недостъпна жена.
Това не беше първият път, когато се опитваше да впечатли своята избраница. За тази среща, обаче, той беше подготвил великолепен спектакъл. Откакто Зорница-сестрица погали младото му чело, влюбеният ден притискаше слънцето към сърцето си и с всеки удар го зареждаше с все повече и повече енергия.
Когато слънцето с нежелание каза на Деня, че е време да се разделят, отнесеният влюбен повдигна горящата топка над главата си и я подхвърли към билото на планината. Светилото, заредено с най-чистата енергия, изригна в безброй илюминации - тържествена заря за любимата на деня.
Студена и надменна, Нощта изпрати придворната си дама, Луната, която се показа съвсем бледа на небето, а после докладва на своята Повелителка за тържествения спектакъл. Нощта ре ...