Беше влюбена в него още като дете. Не помнеше точно от кога, само някакви моменти, в които е подскачало сърцето и заради него. Например, когато в малкото квартално училище тя се качваше по стълбите, а той се плъзгаше по парапета и профуча покрай нея викайки. Тя беше четвърти клас, а той може би седми. След време, когато и двамата напуснаха малкото квартално училище и трябваше да пътуват с различни автобуси, понякога се засичаха, той и се усмихваше и и помагаше с куфара, в който носеше китарата си. Когато в автобуса не беше възможно да се качи с китарата, той оставаше с нея, говореха си и в следващия автобус се буташе и правеше достатъчно място и за двамата. След още време започнаха да се засичат в кварталната дискотека. Той ходеше с друго момиче, а тя с друго момче. Поглеждаха се, усмихваха се заговорнически. Той никак не и пасваше. Беше простоват, побойник, красавец, но никаква одухотвореност, никакъв интерес към изкуства, или пък вкус за музика. Абе чалгар. Но я привличаше ужасно много. Тя знаеше, че я харесва, но си знае мястото и знае, че не може да я впечатли-нея, надутата мадама, която гледа от високо простодушните и простосмъртни свалячи. Закачаше я съвсем отдалеч, колкото да заяви интереса си. А нейният интерес беше таен, луд, парещ. Наблюдаваше го как целува онова момиче, страстно, нахално, настървено. А след това очакваше от своя одухотворен, приятен, културен  избраник-цигулар, подобно животинско отношение. Не се случваше точно така. Една вечер той беше сам, гледаше я хищнически от самото начало. Тя танцуваше и отговаряше на погледа му. Знаеше, че я желае по-силно от колкото другата, знаеше,че той я има за забранен плод и това го влудява. Желаеше го, искаше да я боли от любовта му, да му се отдаде с ясното съзнание, че никога повече няма да се случи, защото е нелепо да бъдат заедно, когато и от малкото разговори по спирките е станало ясно, че той умее да подреди адекватно едва няколко изречения. Прости. Включващи задължително "ебати" и "деба".

Но това нямаше общо с онова другото, заради което не можеше да спи и заради което всеки път, като го видеше цялото и същество се  превръщаше в грях и желание.

Танцуваше и знаеше, че вече го има, че тази вечер, в която все още не си бяха казали и дума ще бъде негова. Знаеше и, че не е редно никой да го разбира, защото не и се забъркваше в скандали с другите от компанията му, със сърдитото гадже и изобщо останалите чалгари, с които дори не разговаряше. Искаше само миг, чакан с години и желан повече от всяко друго удоволствие. Пуснаха някакво тъпо парче и тя тръгна към изхода, за да излезе на въздух, очакваше да излезе след нея, сигурна беше. Качваше се по стълбите, когато го чу:

 - Тръгваш ли си?

 - Защо да го правя? Вечерта се очертава по-интересна от обикновено.

Усмихваше му се подканващо и го гледаше в очите, които му казваха, че е желан цяла вечер и той нямаше нужда от повече покани. Сграбчи я на стълбите и я повдигна, докато бясно се впиваше в устните и. Излязоха, без да се пускат, минаваха някакви хора покрай тях. И двамата едва по-късно щяха да се сетят,че не е било желателно да го правят толкова демонстративно. Но... страст.

След това нищо не се промени, той беше с онова момиче, тя с цигуларя си. Гледаха се, искаха се. В някакъв момент той изчезна, не го виждаше вече в квартала, или в дискотеката. Не я болеше, защото знаеше, че тя е причината да не са двойка. Тя и себеуважението и, изискванията и, класата и. Компанията и беше чудесна, забавляваше се, не и липсваше нищо. На една нова година се развихри страхотен купон, продължи и на първи и в един момент всички от компанията останаха без цигари и пиене. Голям проблем, особено като си на 17. Тръгнаха дружно към заведението, в което беше вероятно да има запаси. Там беше и той. Тя се зарадва  да го види, поздрави  го съвсем спонтанно и го целуна  за Нова Година. Той я погледна с любов, не просто с желание, а с любов и тя сведе поглед и замълча. Седна  с компанията си на друга маса, но се оказа ,че и там са свършили цигарите и пиенето! О, Ужас!!! Всички разгорещени започнаха да коментират "... как така, ами сега от къде, като всичко е затворено...". Тогава той дойде на масата и остави  три пакета цигари с думите " Може ли да е нещо, като вход, за да седна при вас?". Някои се зарадваха на цигарите, други проследиха погледа му и казаха " О-Хооо!" Всички избухнаха в смях, а един приятел и каза  на ухо:"Не те давам на тоя простак, да знаеш!" Тя се изсмя   и отговори  " Г-н култур-трегер, от кога имате права над мен, че да давате, или не давате нещо?!" Смях-смях, но след няколко месеца имаше сватба. Познайте! Надутата китаристка и простачето, чалгарче, шофьорче. Страстта доста се бърка с любовта на тия години. А тя беше влюбена в него от четвърти клас. Той в нея-също. След години пък имаше развод. Някои години от брака бяха щастливи. Но тя знаеше през цялото време, че губи себе си, а той знаеше през цялото време, че не е за нея. Лъгаха се, лъгаха се, а в леглото и си вярваха, защото продължаваха да се желаят и секса беше жив през цялото време.

  До края си говореха за любов.

  Кой ли я разбира въобще...

  В един момент просто я няма, каквато и да е била... и никой не е виновен. Можем да се върнем назад във времето и спомените си и да потърсим някакво обяснение. Но такова обикновено няма.

 Какво ли разбират четвъртокласниците от любов...