2. Хир
Оставаше по-малко от минута, но Наташа вече знаеше, че е почти седем. Чакаше само алармата на часовника да ѝ даде знак да стане от леглото. Това бе единственото му предназначение – да даде началото на графика. Как иначе би могла да нарече живота си?
Наташа стана, подтиквана по-скоро от досадата и нетърпението си. Хвърли завивките настрана и не обърна внимание на часовника, чието цвилене жално я последва дори в банята. „Зъбите – лицето” – продиктува ѝ строг глас в главата, но тя гледаше себе си. Гледаше към Наташа Ишева, към гладкото ѝ лице, набъбналите гърди и тънките ръце. Към тази красива и стройна млада жена, която толкова много се бе променила, докато всичко друго си бе останало същото.
„Кърпата – банята” – обади се пак гласът, но тя излезе и не обърна внимание на календара. Слезе долу по нощница и забеляза, че без дори да се бави с миене на зъби, закуската я чакаше на двайсет сантиметра от ръба на масата над нейното място, с гръб към прозореца. Майка ѝ, Мафалда Ишева, винаг ...