Похитено от пластове грим - щитове, лицето ми е забравило лика си. Отломките на някогашно обичане, изгнили в слепотата на заблудата в очите ми, са пресъхнали тъжни сълзи. Дочаках мира, но той се оказа по-мъчителен от войната. Мисля си, човешката същност, болна в своята вродена самотност, е като държава, неспособна на автаркия. По дяволите, как ми липсва тази наша война. Тогава поне те имаше. Да ме бяха убили куршумите ти, ако знаех, че толкова бързо ще си тръгнеш. Не вярвах, че ти липсва смелост. Знаеш ли, всъщност не вярвах, че си толкова смел. Себенедостатъчността е често срещан недъг. А аз направо съм патологичен случай. Не свиквам.
Сънувам често. Теб.
Плача.
За нашата малка война.