Глава Първа "Изгубилите се магове"
Утрото разцъфваше, привличайки пак слънчогледите с ярките си, недокоснати от облаци, лъчи. Всичко живо сега даваше първите признаци за жизненост и радост, тъй като че ли се отблагодаряваше на огненото, енергодаряващо кълбо.
Гладко, лениво, на външно сякаш слузесто, но всъщност покрито с люспи тяло бавно се промъкваше от някой заслон. Дебело колкото ръка на културист, дълго почти три пъти колкото баскетболист, студ - почти заскрежил люспите, жажда - изцеждаща, глад - непоносима, готвеща да умъртви дори и по-големи плячки от самия себе си.
Влечугото си зае мястото на открита зеленикаво-кафява поляна, обляна пряко с щедрите лъчи на слънцето. Зареждаше се и се топлеше.
- По дяволите, ше на изядат! - Роний посочи с пръст едно птиче, разярено блъскащо човката си в дърво.
- Нали си магьосник, няма значение за теб дали ще е този безобиден кълвач, или...
- Да, да... Магьосник, който може само искри да разхвърчава и те не биха могли да запалят дори този ясен. - ...