- Ако знаеш само колко те обичам! Цветовете на тези есенни листа не стигат да опиша колко са силни чувствата ми.
- И друг път си казвал, че ме обичаш. Но с много по-малко думи.
Мария и Милен се разхождаха по тротоара на главната улица. Той я бе прегърнал през рамото и не виждаше нищо друго освен падналите листа пред себе си. Вечерта идваше със светналите улични лампи. Лек ветрец караше листата да се обръщат, за да видят всеки минувач. Захладня. А бе топъл слънчев ден.
- Искаш ли да пием кафе? - попита Милен.
- Предпочитам да седнем на някоя пейка и да се наслаждаваме на есенната вечер - отговори Мария.
Вятърът се усилваше, но не толкова, че да изплаши двамата влюбени. Те седнаха на пейка. Гледаха хората, които минаваха край тях. Всеки бързаше, за да се прибере. Някои от тях влизаха в магазините, които привличаха с рекламните си светлини.
- Есентта е интересен сезон - каза Милен. - Всичко, което сме свикнали да виждаме в друго време е различно. Слънцето вече е ниско. Толкова, че го усещ ...