Елеонора отключи входната врата и потъна в хладния сумрак на антрето. Съпругът й изглежда не се бе прибрал, a обикновено я изпреварваше. Тя натисна ключа на лампата. Светлината плисна и се стовари върху чифт черни мъжки обувки, тези с които бе излязъл сутринта - едната лежеше катурната настрани, а другата, кръстосана върху нея.
Това бе нетипично за него. Тя изрита сандалите си и забърза към всекидневната. Живко седеше на фотьойла до прозореца с поглед, впит в махалото на часовника. Наляво-надясно, наляво-надясно - с едва доловим звук то отмерваше хода на бързащото за някъде време. Съпругът й не я забеляза. Обикновено розовите му страни бяха плашещо бледи. Може да беше от слънцето, което нахлуваше през огромния прозорец и пръскаше светлината си до средата на стаята. Ели приближи и коленичи. Хвана ръката му и потърси погледа му. Сивите ириси тъмнееха около разширените му зениците.
- Какво ти е? Случило ли се е нещо? – Той отвори устни, но от гърлото му не излезе нито звук. – Така, успоко ...