34.
Първата половина на третия ден се оказа почти приятна, като изключим лекия идеологически (иронично повдигане на вежди) сблъсък с Касим. Пък може би денят ми стана само субективно по-добър от това, че го цапардосах тоя по самоуверената физиономия... Веднага след малкото ни “семейно” скандалче получих обилна закуска. Два-три часа след като я изядох – обяд. Вече се чувствах доволно преяла и даже нагло си поръчах на въздуха салатки за вечеря, за да разтоварвам стомашно-чревния тракт по-често. Дотук бях със свинските мисли - после се почна... Слава Богу, този път не бяха гърмежи; както е казал народът – много хубаво не е на хубаво. Но се почна не хубаво гърмене, а неприятно виене на аларма за нелегитимирана темпорална активност. През половин час до петнадесет минути, а понякога и по-често. Някой/някои надничаше/надничаха или скачаше/скачаха смело и безотговорно из “диспансера”. Тъй като “мрежовите” ми сетива бяха изгубени някъде в зумера, на гол слух оцених схемата на действие като огле ...