36.
Протегнах се в леглото с двете ръце, беше ми писнало зловещо вече от тези белезници. Вродената ми алергия към неблагородни метали се беше проявила и китките ми се бяха покрили с червени сърбящи петънца покрай претритата от халките кожа. “Колко съм тъпа”, помислих си самокритично и изкарах един бинт от аптечката, която ми бяха дали още преди дни. Не беше твърде лесно, но успях да увия поразените участъци под белезниците и да ги изолирам от допир с метала. “Сега вече ще е по-добре”, кимнах удовлетворена от резултата. В този момент вратата се отвори. Вдигнах поглед, очаквайки да видя Касим и замръзнах.
- Как я караш? Отдавна не сме се виждали. – подхвърли Бейкър с нагла усмивка. Преглътнах всичките си неуместни и ненужни въпроси и си замълчах.
- Ти май онемя. – каза докторът, приближи се с небрежна походка до канапето и седна в него. – Не очакваше да ме видиш, нали?
- Да кажем, че не очаквах. – признах аз неохотно. – Не и на този свят.
- За съжаление, май няма да ти съставя компания в ...