Седнали американците да правят филми за динозаврите, да имитират живота им в детски паркове. Зрителят зяпа добичетата от праисторическата ера, тръпне, свива се, оглежда се и си казва: "Боже, че то като у нас!"
Отдавна обаче по уж българската телевизия нямаше нищо, което да отразява българските проблеми така достоверно като тия игрални и документални филми.
На човек му стана байгън от лавината американски сурогати, накъртя му от сладост, отврат го обзема от трупове, черва и душевни повръщания, маскирани като философски трепети в смисъл: "Да го утрепя или да го запазя за другата серия?"...
Най-после на екрана излязоха гущерчетата и видяхме нашия си Джурасик парк, нашето сегашно историческо време.
Вярно, нищо ново, но поне вдъхващо оптимизъм с финала си. А защо не дойдат у нас западните режисьори - да зърнат нашенския Джурасик парк, нашенското юрско политическо блато?
Където вековни дървета, бодливи храсти, огромни треви превръщат всичко в непроходима джунгла, спъват всякакъв опит за напр ...