Помни, че дори в най-дълбоката зима, лятото винаги ти се усмихва отвъд хоризонта. Дай му време, за да си сложи синята риза и да тръгне към теб. Пътят е дълъг. Морета, океани и едно дълбоко сърце за прекосяване, премръзнало от студа. Излез навън. Порадвай се на голите дървета, сухите храсти. Целуни пръстта. Усмихни им се и им напомни, че са прекрасни и че просто се подготвят за следващото си прераждане, точно като теб. Кажи им, че на пролет ще разцъфтят. Кажи им, че са красота. Като душата ти.
И когато изгубиш посока в живота, върни се назад, много, много назад - от другата страна на времето. Преди да те е имало под тази форма. Тръгни през полетата, отвори старите грамофонни плочи на вятъра, докосни житните класове и се вслушай надълбоко в сърцето си. То ще ти покаже пътя, ще те върне където е нужно и ще ти покаже докъде си стигнал. Виждаш ли лицата на всички онези, които си бил? Усещаш ли енергията да тече през дланите ти и да лекува нечии чужди души? А сега се усмихни! Намери ли пътя?
Жена с черна къса коса. Прав бретон. Енергия. Сила. 
Когато се загубя, минавам през Япония.
Все по-близо до лятото...