В едно малко селце, преди много години, живял един мъдрец. Той, освен че бил много мъдър човек, разбирал и езика на животните. В тия стари времена хората обработвали земята с дървено рало теглено от волове.

         Било началото на пролетта. Тъкмо мъдрецът бил приготвил всичко за пролетната оран, го сполетяла голяма беда. Умрял единия му вол. Но той знаел, че това ще се случи. Веднъж, когато влязъл в обора, чул вола да се оплаква на другите животни, че е много болен. Дожаляло му на мъдрецът за него и той веднага извикал селския знахар. Дали му да пие отвара от билки, сложили му ярма да го подсилят, бая ли му, но не могли да му помогнат. Не минало много време и волът умрял. Погребал го мъдрецът и тръгнал да търси негов заместник. Отишъл при съседите, после при други стопани в селото, но всички били започнали пролетната работа и никой не могъл да му помогне. Тогава решил да отиде в съседното село, където имало пазар за животни. Отишъл мъдрецът на пазара в съседното село и там намерил млад, добре гледан вол. Разплатил се той със стопанина му и го подкарал пред себе си. Привечер пристигнали в дома му. Той свалил въжето - юзда от врата на вола и го вкарал в обора.

         След като вратата се затворила зад гърба му, волът се огледал в стелещата се мрачина. В единия ъгъл, край малка ясла, стояли две козички и хрупали сено. В другия ъгъл няколко кокошчици се били настанили на кацилото и се готвели да спят. В средата имало голяма ясла, от която се хранел доста стар вол. Младият вол доближил до яслата и тъй като цял ден нищо не бил хапвал, лакомо захрупал от ароматното сено.

         - Хей, какво правиш, бе? - сопнал му се старият вол.

         - Ям! Не виждаш ли? - отговорил му спокойно младият.

         - Я, го виж, ти! Първо като влезеш при непознати се поздравява, после се запознава и чак накрая, ако те поканят, сядаш на масата. Станали сте безсрамни днешните младежи. Веднага иди до вратата и направи каквото ти казах! Ако не го направиш, ще те бодна с рогата!

         - Заради твоята възраст ще изпълня желанието ти, но бодването няма да стане, защото няма да ти се дам!

         - Я, го виж, ти, колко е нагъл? - ядосал се старият вол.

         - Да, да, нагъл си! - казали козичките.

         - Да, да, нагъл си! - казали кокошчиците.

         - Добре, добре! Ще се поправя! - казал младият вол и отишъл при вратата. Почукал с рог на нея, обърнал се и поздравил. - Добър вечер!

         - Добра да е! - отговорили му в хор животните.

         - Аз съм новият член на животинското ви семейство! - продължил той. - Днес вашият стопанин ме купи от пазара в съседното село и преди малко пристигнахме.

         - Така може! - казал старият вол. - Добре си дошъл!

         - Добре си дошъл! - казали козичките.

         - Добре си дошъл! - казали в хор кокошчиците.

         - Ела сега и си хапни сено колкото искаш! - поканил го старият вол. - После може да легнеш и да си почиваш в ей тоя ъгъл.

          - Благодаря! - казал младият вол и захрупал лакомо сено от яслата.

          - Как се казваш забрави да ни кажеш? - прекъснал храненето му старият вол. - Но понеже си млада - младина, ще ти казвам Младок! Може ли?

          - И ний ще ти казваме, Младок! Може ли? - казали козичките.

          - И ний ще ти казваме, Младок! Може ли? - казали в хор кокошчиците.

          - Може! - съгласил се младият вол. - А, аз ще ти казвам, Старче! Може ли? - обърнал се той към стария вол.

          - И ний ще ти казваме, Старче! Може ли? - казали козичките.

          - И ний ще ти казваме, Старче! Може ли? - казали в хор кокошчиците.

          - Може! - съгласил се старият вол.

          След запознанството, всички животни се настанили по местата си за почивка, само Младокът пак захрупал лакомо от ароматното сено в яслата.

          На другият ден, рано сутринта, мъдрецът влязъл в обора. Сложил на Младока въже - юзда и го повел навън, а Старчето подканил да ги последва. Навън им надянал хомот, впрегнал ги в голяма каруца, на която бил натоварил рало и храна за през деня и ги подкарал към нивата.

          Стигнали на нивата с изгрева на слънцето. Там мъдрецът ги впрегнал в ралото и започнали да орат. Но младокът не бил впряган в хомот, нито бил орал. Тъй като бил млад и силен, затеглил бързо ралото. Старчето изоставал. Затова мъдрецът го ръчкал с остена да върви наравно с Младока, за да не се криви браздата. Накрая Старчето не издържал и се скарал на Младокът:

          - Ей, Младок, престани да бързаш! Аз съм вече стар и не мога да те настигна. Затова, че изоставам, стопанинът само мен ръчка с остена. Върви по - бавно и гледай аз какво правя!

          - Добре, Старче! - съгласил се Младокът.

          Мъдрецът, като ги чул какво си говорят, леко се усмихнал и казал почти на себе си:

          - Освен, че се разбирате, вече и имена си имате?

          Скоро нещата се наредили както трябва. Воловете вървели един до друг, а браздата била дълбока и права.

          Слънцето се издигнало високо и започнало да припича. Към горещите му лъчи се присъединили и мухите. По обяд станало непоносимо. Тогава Старчето казал на Младока:

         - Слушай, Младок! Виждаш колко силно стана слънцето, колко досадни са мухите! По - добре ще е да сме на сянка ей под онова дърво със зелената тревица.

         - Да, да! По - добре ще е, Старче! - съгласил се Младокът.

         - Щом е така, ще трябва да направиш нещо!

         - И какво е това нещо? - полюбопитствал Младокът.

         - Слушай ме сега внимателно и мечтата ни ще се сбъдне! Ти си млад, неопитен. Влагаш много сили в работата. Затова, като орем още малко, се престори на уморен. Легни в браздата и започни да пъшкаш. Стопанинът като види това, а той много добре знае, че това се случва с младите волове, ще ни освободи от хомота. Тогава ний ще отидем да си почиваме на сянка и да си похапваме зелена тревица.

         Мъдрецът, като чул съветите на Старчето, се намръщил и казал:

         - С лошите си съвети и лошия си пример, старите са виновни за грешките на младите. Ако Младокът те послуша, Старче, - обърнал се той към стария вол - ще ти отупам гърбината с ей тая дрянова сопа!

         Старчето чул, че стопанинът му говори нещо. Той хвърлил през рамо поглед към него, но тъй като не разбирал езика на хората, само махнал с опашка да изгони мухите и продължил да тегли ралото.

         Не минало много време и Младокът попитал:

         - Старче, време ли е да лягам?

         - Време е, Младок! Лягай!

        Младокът забавил ход, легнал в браздата и започнал да пъшка. Старчето застанал доволен до него. Мъдрецът мълчаливо разпрегнал от хомота първо Младока и го пуснал на свобода. После разпрегнал Старчето, но веднага го вързал с едно въже и го повел към дървото с дебелата сянка и зелената тревица. Там го завързал здраво за него. После взел дряновата сопа и започнал да го тупа по широката гърбина. Тупал го и му говорел:

       - Ах, ти, дърти мошенико, ще учиш Младока да лъже, а? Да се преструва и да мързелува?

       Старчето се дърпал на ляво, дърпал се на дясно и не разбирал какво му говори стопанинът, но се досещал, че сопата е затова, дето накара Младока да легне в браздата и да се престори на уморен.

       След като му отупал гърбината, мъдрецът седнал на един пън да си отпочине. После погледнал към него и казал:

       - Лошите съвети на старите, карат младите да грешат! дано да си разбрал, защо ти отупах гърбината, Старче!

       Мъдрецът станал от пъна и го отвързал от дървото. За другия край на въжето вързал Младока, който наблюдавал отстрани случващото се и ги повел на водопой към чешмата, намираща се недалеч от нивата.

       Чешмата била голяма с голямо корито за водопой. Над него били свели глави и пиели вода много млади юници. Когато приближили чешмата, мъдрецът освободил Старчето и Младока от въжето - юзда. Освободен, Младокът се огледал на всички страни и възкликнал:

       - О, небеса! Колко много млади хубавици!

       В единия край на коритото, млада юница пиела вода. Като чула възклицанието му, спряла да пие, изправила се и погледнала към него. Младокът срещнал нейния поглед.

       - Младок, спри! Не я доближавай! - опитал се да го спре Старчето.

       Но той не му обърнал внимание и вместо да пие вода, побързал да се доближи до нея и да е поздрави:

       - Здравей, Красавице!

       - Здравей! - отговорила му тя.

       - Как си ? - продължил с въпрос той.

       - Добре! А, ти?

       - И аз съм добре!

       С този си разговор Младокът нарушил правилото, че в присъствието на селският цар - волът на селото, никой няма право да се доближава и да разговаря с юница. В тоя момент усетил вторачения поглед на едър, здрав вол. Той погледнал към него и срещнал погледа му. От очите му, под сбърченото чело, изскачали искри. Двубоят бил неизбежен.

        Отначало всеки отстъпил назад. После с наведени глави се втурнали един срещу друг. Последвал страшен сблъсък. Младокът вложил всички сили и усетил, че противникът му приклекнал от удара. Той не спрял и продължил да нанася още удари с рогата си. Тогава противникът му отскочил назад, обърнал гръб и побягнал. С горда стъпка Младока се върнал при Старчето и Красавицата.

        През това време стопаните, които гледали двубоят, се събрали около един добре облечен мъж. Започнали разпалено да му говорят, сочейки с ръка към Младока. Този мъж бил кмета на селото, случайно минал оттам и спрял да поговори със стопаните за пролетната работа. Той поклатил утвърдително глава, съгласявайки се с тях. После отишъл при мъдреца, казал му нещо и му дал кесия с пари.

        - Какво става, Старче? - попитал Младокът, гледайки създалата се суматоха.

        - Какво става ли? Ти на разбра ли, че детронира селския цар? Сега теб те избират за такъв! Каква главоломна кариера! Ще те хранят, поят, глезят. Ще имаш цял харем от млади юници!

        Новият стопанин сложил хубава юзда на врата на Младока и го повел към новия му дом. Като нов цар, той запристъпвал гордо, оставяйки след себе си Старчето и Красавицата. Те, в очакване, били вперили погледи в него, но той повече не се обърнал. Тогава Старчето въздъхнал и казал:

        - Пази, Боже! Сляпото прогледа! Вече никога няма да си спомни за нас!

        Мъдрецът стоял до него. Чувал и разбирал всичко. Затова го потупал по врата да го успокои и казал:

        - Всеки има своя път в живота и една звезда. Докато на един звездата изгрява, на друг залязва, но на някои, след като изгрее, свети до края на техният път! Разбра ли, Старче?

        Старчето нищо не разбрал от това, което му казал мъдрецът, тъй като не разбирал езика на хората. Затова само тъжно навел глава и послушно тръгнал след мъдреца, след като той го подканил, като леко му подръпнал въжето - юзда.