"Знам коя си", така ми казваш, ама всъщност имаш само бегла представа за образа ми. Аз съм само контур в съзнанието ти. Това, което искаш да бъда и се надяваш в някакъв момент да стана. Но аз не съм това, далеч съм от представата ти. Даже е малко извратено да си ме представяш такава - друга и непозната, докато лежиш съвсем близо до мен.
Не знаеш коя съм. А и как би могъл? Ние какви сме с теб? Приятели? Познати? Знаем си имената, така че явно се познаваме. Знам какво и къде учиш; знам, че работиш, но не зная какво; познавам част от приятелите ти, ти познаваш част от моите; имам представа каква музика слушаш, къде обичаш да ходиш; зная, че харесваш кучета. Но не знам от какво те е страх, нито пък какво правиш, когато навън вали. Не зная какво се случва в душата ти, нито за какво си мислиш, когато си буден в четири сутринта. Не знам какви са ти целите, мечтите, фантазиите. Не знам какво те кара да плачеш, да искаш да прегърнеш някого, да се смееш. Не знам, какво те шокира, провокира или т ...