Всички са много глупави

Янко Трендафилов

            Хората изначално са склонни да си усложняват живота. „Лесното не е интересно“ казваше една моя приятелка; и благодарение на тази си максима, три пъти лежа в болница. Животът е толкова кратък? Утре вече може да ни няма ... за какво се борим, за какво постоянно търсим изгода? Нямам обяснение!

            12 години ходене на училище? Има ли смисъл, се питам – помни ли някой след като завърши, как се изчисляват логаритми, тангенс, котангенс, лица на пирамиди, химични формули и уравнения (никому ненужни в реалния живот), изключително много безполезна информация, която се учи само за едната оценка? Аз мисля, че не. Защо тормозим децата излишно, в най-хубавото време от живота им, плашим ги с оценки и наказания ... Достатъчно би било само да се научат елементарни математически изчисления, които ще им помогнат в магазина, да четат и пишат. Но не, нали трябва да им е гадно! Как по цял ден ще си играят, без да правят нищо ... търтеи. После и в университета. Повечето записват нещо, просто за да имат диплома за висше, а че после няма да работят и няма търсене по тази специалност, никой не го е грижа. Е, може би само бабите им, които още живеят със социалистическите си разбирания. Мъчат се да изкарват добри оценки (някои от тях), и за какво? После в дипломата и на отличника, и на тройкаджията, ще пише професионална квалификация „еди какво си“. А ако е грозен, смотан или некадърен, и диплома над отличната да има, никой няма да рискува, като го наеме в екипа си ... лично съм бил свидетел на това. Преподавателите пък от своя страна, откъде това самочувствие? Заплашват те, че ще прекъснеш ако еди какво си, заплашват те, че няма да ти дадат изпита? Ами нали ако не са тия студенти, и Вас няма да ви има. Студентите ви плащат заплатите, а се държите с тях (повечето) като трета категория хора. И накрая ревете, че нямало кандидати. Няма и да има ...

            От друга страна хората ... за какво им е да правят деца? Разходи за памперси, пюрета, бебешки глупости, после в училище тетрадки, учебници, дрехи ... Закъснее малко вечер, побъркваш се от притеснение. И за какво? За да кажеш, че си се „отчел“ и си ги „нацвъкал“, а после цял живот им береш дерта. Пък и самите деца? Животът в по-голямата му част е изпитания и болки. От ранна възраст до смъртта е така. Стремиш се да си добър в нещо, да оцелееш физически и психически, да си достоен ... ама нали се сещаш, че един ден и „успелия“ и „проваления“ ще легнат на три метра под земята. Болести, институции, работа 40 и кусур години за „единия насъщен“. Аз смело мога да заява: „защото обичам децата си, няма да ги създавам“. Ще им спестя всичко това, през което хората на земята минават ежедневно. Цялата тази несигурност, срес, болка и изпитания ... не, благодаря! Ако имах право на избор, и аз нямаше да искам да се раждам на този свят. Всеки си мисли, че ще живее вечно, трупа материални блага, които един ден няма да вземе със себе си във Вечността.

            Смешно е като гледам и какви усилия полагат младите мъже и жени, за да се харесат на срещуположния пол и да успеят да се „гаджосат“. Жените пръскат луди пари за дрехи, прически, маникюри и глупости ... а че нямат акъл за 2 стотинки (повечето), грам не им пука. Направих си експеримент: попитах 20 жени дали знаят кой е написал романа „Вълшебната планина“, нито една не може да каже, даже не бяха и чували за Томас Ман. За какво тогава изобщо претендирате? Ами мъжете – по цял ден ръцете в гащите, накрая се примоли и мама му даде 10 лева да иде да се направи на големия мъж в кафето с поредната непозната от интернет. Нагласил се, напарфюмирал се, ще ходи да сваля мацки ... и оная като разбере, че няма собствена кола и пълен портфейл, block и delete. Някой пък пробват със свалячески методи от 19-и век. Баба му му преподала някой и друг урок как да бъде джентълмен и как всички ще се влюбят в неотразимото и внуче. Ха-ха, да, ама не ... защото вижданията на бабите за външен вид и това, което трябва да се говори в „процеса на ухажване“ е коренно различно от седянките и вечеринките от едно време.

            Няколко думи мога да кажа и за така наречените работодатели. Вечно се говори за безработица, за това, че младите не искали да работят и живеели на гърба на родителите си? Еми как да идеш да работиш за някой, който се държи с теб като с куче и те третира, сякаш той е Бог, а ти някакво мекотело? Като ти дава някакви пикливи 600 лева и си мисли, че е господар на живота ти. Колкото повече се стараеш да се докажеш, толкова повече нови неща ти измисля да правиш и все накрая ти излизаш виновен. Обратно, ако си пълен некадърник, един вид толкова работа си свършил, че сега няма нищо лошо да седиш да склепаш; нали има кой да работи и вместо теб. Затова кадърните хора бягат на места, на които ще бъдат адекватно оценени. Аз също бях потърпевш в подобна ситуация: някаква пикла, дето спала с когото трябва и станала управителка, ще крещи пред целия колектив, че еди каква си прищявка не си и изпълнил. Ама, мърло! Като толкова искаш, направи си го сама! Да не ми плащаш заплатата от джоба си? И напуснах: „ама нямаме хора“ - почти отчаяна, за да ме спре да пусна предизвестието си, ми казваше! Няма и да имате, заявих! Аз не съм някакво животно, за да ми крещиш и унижаваш. Нито си ми на образованието, нито на годините! Не се очудих като разбрах след време, че въпросната им мизерна фирмичка е фалирала. Защото си изгониха кадърните и останаха само някви наркоманчета и шафрантии да им работят.

            Може да се говори много за простотиите, с които ежедневно се сблъсваме, но ще се огранича до едно последно. Водени от стереотипите и предразсъдъците си, пропускаме толкова хубави моменти. Метълистите например – пуснали мазните мръсни коси, навлекли старото перде на баба си за блуза и край, вижте ме колко съм интелигентен, не ми пука за външния ми вид, аз съм над тия неща и не слушам чалга. Само педалите слушат, а аз „кофея“ и мятам мазна косичка на AC/DC и Металика. Чалгарите били гейове, били тъпи, а метълите – свръх хора. Пък и гейове да са? Вас какво ви бърка? Сякаш вече със запознанството и каването на името, след него трябва да се добави и сексуалната ориентация; та тя е от жизненоважно значение за вас. Аз съм Янко и съм гей. Аз съм Янко и съм хетеросексуален. Аз съм Янко и съм би. С какво това променя жалкия ви животец, та посвещавате по-голямата част от него в ровене в личния живот на хората и кой с кой си го слага. И като почнете с тия „деца“ и как искате да ги защитите ... ще ви разочаровам. Децата ви по рождение са едното или другото и няма как да ги защитите. Както един обича ябълки а друг не, така и децата обичат единия или другия пол. Все ще ги защитавате, все ще ги пазите, сакън, някой да не пипне безценното ви детенце. Недай Боже някой да ги удари или обиди – край, в затвора! Ха-ха, и после се чудите защо стават пълни лекета. Два шамара зад врата и ще имат много повече уважение и към вас, и към учителите, и към по-възрастните. Ама не, трябва да растат в саксия, косъм да не падне от тях. Провал за децата, провал и за родителите!

            На този свят сме твърде малко време. Трябва повече да се отделя на радостите и забавленията, а не постоянно да слагаме граници, да мислим правила, които само ни скъсяват още повече и без това краткия живот. Знам, че още не сте дорасли, за да разберете посланията, но ако все пак има и такива, които успеят – значи мисията е изпълнена!