Глава първа: Първите трепети на любовта
Когато се прибра у дома си, Амбър направо сияеше от щастие. Това блажено чувство като че ли се бе вселило в душата й и я караше да разцърфти като пролетно цвете, подготвящо се за съвършено нов живот, изпълнен със сладки мигове. Майката на момичето, старата вече Роза ,забеляза родостта, обзела дъщеря й, и остана приятно изненадана от този факт. Тайничко тя се чудеше каква ли е причината за това внезапно щастие, но реши да не пришпорва нещата и да не разпитва, докато Амбър сама не й сподели. И все пак се чувстваше някак си особено развълнувана, защото най-сетне момичето изплува от мрачните мисли, които я бяха обзели, и се хвърли в нежните прегръдки на щастието.
Ала с всеки изминал ден, радостта малко по малко я напускаше, докато изведнъж Амбър не се прибра цялата пребледняла. Още щом я погледна, Роза видя болката, изписана на лицето й. Сега тя на всяка цена настояваше да разбере причината за това внезапно нещастие, както и за допреди няколко дена и ...