Ивана се събуди в лошо настроение. В ушите й още кънтяха снощните думи на майка й. Скандалът се разнесе в цялата къща, дори отвъд пределите на имението. Не беше първият, нямаше и да е последният. Но този беше като изригване на вулкан. За своите осемнадесет години Ивана не показваше нужната зрялост, която родителите й очакваха от нея. Връзката й с тях се беше скъсала някъде по пътя между детските години и бурното й и непокорно тийнейджърство. Може би охолството, което бяха му подсигурили, даваше увереност на младото момиче, че щастието се крие в парите. Никога не бе помисляла, че един ден може да загуби своето щастие или пък да го открие в малките неща.
- Излизам! - Ивана слезе в трапезарията и подмина майка си без дори да я погледне.
- Къде си тръгнала, Ивана? Разговорът ни от снощи не е приключил!
- Ти на това разговор ли му казваш? Моля те, спести ми поредната тирада Хайде да не си разваляме деня...
- Не ми говори така, момиченце! Къде отиваш? Пак ли с онова момче? - викаше по нея от ...