Всички сме чували израза "Когато една врата се затвори, друга се отваря."
За нашия герой Ивайло тази врата направо го цапардоса в лицето. Той беше на 42 години. Живееше в малък град. Беше романтичен, поет, меломан, душата на компанията. Женен за Надя, красавица, на която индианското ú име бе "вечно недоволна". Така си я наричаше Иво. Тя се цупеше, а той си я обичаше такава. Приятелите отдавна се бяха отказали да му отварят очите. Нямаха деца, да не си развали фигурата любимата му. Това най-много му липсваше.
Беше търговски представител на една компания и много пътуваше. Междувременно Надето не скучаеше. И както се случва в малките градчета, клюката довя до ушите на нашето момче подлата вест. Съпругата му нито се оправдаваше, нито се молеше. Стегна си багажа и го напусна заради по- млад и по- богат мъж. Чувствата, ако ги е имало въобще, отдавна бяха отлетели.
" Ами сега?"- се питаше Ивайло. Изведнъж се усети остарял, самотен с душа празна и тъжна.
Какво прави изоставеният мъж?
Започна с ...