Когато Стюърт Пиърс изпусна дузпата за Англия, всички го обявиха за най- големия неудачник. Човекът, който съсипа Англия и нейните надежди за световна титла. Минаха се четири години, на следващото Световно първенство Англия отново стигна до дузпи на елиминациите. И последната, решителна дузпа, която трябваше да бъде изпълнена за отбора на Англия, бе поверена на... Боже! На Стюърт Пиърс! "Само не Стюърт!", сигурно са възкликнали всички фенове пред екраните и на стадиона. Но треньорът изпрати именно него на тази мъчителна среща с Миналото, с Провала... И  Стюърт отиде.
... Няма да забравя този момент. Как целият стадион притихна в очакване. Как коментаторът напомни за неговия провал преди 4 години. Гласът му отекна с тежестта на смъртна присъда: "Преди четири години той изпусна дузпа!" Но Стюърт се приближи до бялата точка на дузпата със стоманен поглед, втренчен в топката, чакаща го там. А след това се засили и... Толкова неистово жестока дузпа не бях виждал. Стюърт щеше да скъса мрежата и да отнесе вратаря. Стадионът изрева: "Гооооооооооооооооооооооол!" Стюърт крещеше като обезумял. В този момент той изкрещя целия си живот, който за четири години след провала се беше превърнал в самосъжаление... Но най-силният момент беше, когато Стюърт  се обърна към треньора, посочи го и изкрещя нещо неразбираемо на нито един език. Но всичко го разбраха - той благодареше по своя мъжки начин за огромното доверие, за втория шанс!
... Как не се разплаках! Защото това не беше като на кино, а беше наистина. И се случва не само на Стюърт, но и на всеки един от нас, защото... Всеки ден, в който се събуждаме още живи, е всъщност жест на доверие, на нов шанс, на още един шанс, втори шанс. От Треньора, Който прекалено много ни обича и вярва в нас, че можем да се справим - въпреки миналите ни провали!