1 мин за четене
Вярвай в чудеса!
Седя си след работа в любимото заведение и си пия питието. Срещу мен застава млад мъж и ме пита:
- Какво правите, госпожо?
- До преди минутка скучаех, а сега разговарям с най-красивия мъж в заведението!
След малко масата се напълни с още красиви хора, както се досещате - откровенци, а мъжът срещу мен ми споделя как се е запознал с любимата си.
- Чатиме си с едно момиче и изведнъж стана толкова... вълшебно. Като любов от пръв поглед, само че се влюбваш в буквите, които реди нечия нежна ръка. Както би казал не безизвестният Петър Адамов: „Не мога да повярвам, че може да ми стане... от букви толкова хубаво!"
- Точно казано!
- Уредихме си среща. Само че аз си бях пратил снимка и тя лесно можеше да ме
познае. А аз... нямах представа как изглежда Тя. Стоях пред НДК и чаках. Оглеждах
се и се питах: "Дали щом Я зърна ще я позная? Дали е хубава?" Наблизо стоеше една
жена и се оглеждаше. Подкосиха ми се краката. Повдигнах поглед нагоре и се
помолих, наум: „О, Боже, дано не е таз ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse