Първо се протегна, постоя така малко и пое въздух. После се хвана удобно с ръце и крака и бавно започна да се спуска надолу. Крайниците му умаляха отново. Измори се, стисна въжето с уста и се отпусна да си почине. Челюстите му бяха здрави и нямаше никаква опасност. Беше свикнал да го прави. Увисна във въздуха и се завъртя. Беше му приятно и забавно. Реши да пробва нещо. Хвана края и задърпа силно. После го преметна и го закачи за гредата. Сега започна да се изкачва бавно нагоре. Искаше да стигне ъгъла, откъдето можеше да наблюдава всичко. Мухите жужаха около него и го дразнеха. Наричаха го самоубиец и нещастник, но той нямаше време за тях. Не му беше до игри, нито до борби. Имаше други планове. После щеше да се разправя с тях. Сега беше по-важно да си намери сигурно и удобно място. Въжето беше здраво и издържливо. Вече се увери в това с цялата си тежест. Стигна гредата и видя големия гвоздей. Огледа го добре. Беше стабилен и удобен. Нямаше никаква ръжда по него. Затова преметна въжето ...