Тя знаеше, че нейният път е само напред. Затова вървеше с бърза крачка по въжения мост под краката си без да обръща внимание на клатенето. Понякога моста се накланяше леко на едната страна или на другата, разтрисаше се, но не достатъчно силно, че да я накара да падне или дори да се поколебае. Стъпваше уверено, устремена напред. На някои места нейният въжен мост се пресичаше с други такива или пък се разклоняваше на две или три пътеки, от които тя трябваше да избере. Момичето знаеше, че трябва да върви само напред, затова никога не се отклоняваше от посоката си. Един-два пъти й се случи да се поколебае, изкушена от гледката, откриваща се пред страничните пътеки, но тя продължи нататък. Нейната гледка не беше най-хубавата, но тя знаеше, че ако тръгне по някой страничен път с прекрасна гледка, все някога той ще я отведе до нещо още по-лошо от това. Мостът ù също не беше от най-хубавите, но не беше и мръсен и прогнил като някои от тези, които се пресичаха с него. Имаше, разбира се, и доста ...