Беше топла пролетна вечер, луната грееше в небето - нито пълнолуние, нито новолуние, а точно по средата - магическото време. В една не съвсем обикновена горичка на една малко странна полянка имаше една съвсем обикновена дървена пейка, зелена на цвят. Един случаен наблюдател, ако въобще може да има нещо случайно във време като това, би видял как човекът седна на пейката и сключил ръце зад врата си, се загледа в луната. Той остана така дълго време, толкова дълго, че луната се премести на небосклона... но не с много... Същият случаен наблюдател, ако беше там, щеше да види, как в един момент образът на човека се разми и няколко мига нямаше да му е съвсем ясно какво точно вижда, а после Вълк в Сянка скочи от пейката, протегна се, подуши въздуха и в лек тръс се запъти нанякъде.
- Закъсня - каза Ръмжачът, като се срещнаха.
- Погледах луната - оправда се Вълк в Сянка.
- Причината е основателна - кимна другият вълк, а после махна с лапа на север с думите - Хайде да тръгваме.
- Само не разбрах - ...