Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ!
Вълчицата (4)
§
–Айтана, съкровище, какво си направила с косите си?Защо си мокра и къде ти е шамията?...Ела тук! Някой може да те види,така не бива!Дай да ти сплета косите и да не съм те видяла повече така, разчорлена и без шамия! Баща ти ще ме убие заради тебе!Виж си шалварите, на каво приличат?Къде си ходила?Аллах,Аллах!-тюхкаше се Айшето.
–Къде мога да бъда, майчинко? В гората, а после се изкъпах във вира на реката. Нещо лошо ли има?
–Има, има, защото си голяма вече, а е срамота!
Айтана не си даваше сметка за този факт и със широко отворените си сини очи, с оня мекота в погледа си, размекваше сърцето и душата на Айшето.Тя я притискаше силно и чуваше как пърха сърцето ѝ, все още не осъзнала,че не е вече онова малко момиченце, което не ...