Слънцето сивееше, забодено като карфица между мръсните ризи на облаците. Студено и преобърнато, бърчеше чело. Заспиваше. Зъзнещо, полето се свиваше под снежните навявания. Шареха го дамги от гарванови нокти и зайчи лапи, сякаш го задържаха да не хукне през глава покрай тракащите със зъби дървета. От пукота им перата на птиците настръхваха. Зениците им се свиваха с предизстрелен страх.
Привечер коловозите на пъртината почерняваха от клатушкащите се вълци. Зъбеха се на дремещото село и наобикаляха пустите кошари. Току някой се осмеляваше да втъкне брадва под кожуха си да сече дърва, другите го пишеха умрял. Тъй като в черквата липсваше камбана, хорската мълва обикаляше навред заупокойно и оплакваше изядения.
Кольо Сарафа окъсня. Тежаха книжата и монетите по джобовете му, иззети от длъжниците. Кончето се олюляваше под тежината на каруцата. Преспите жулеха до колене краката му. Поводите в дланта на Сарафа, изтънели и невидими от спусналата се мъгла, деряха гърба на животното. То тръсваше т ...