ВЪЛШЕБНАТА ЦЕЛУВКА
По принцип децата са любопитни, но малкия ми внук беше повече отколкото трябва. Когато още нямаше и годинка, не можехме да го оставим и минутка без наблюдение. Шеташе човекът - отваряше шкафчета, бъркаше в контактите и какво ли още не. Особено примамлива цел беше отоплителната, нафтова печка.
Една сутрин хванах пръстчето му и го допрях до печката. Юнакът направи гримаса на болка, но не заплака. Аз имах принцип - никога не виках, като паднат - преценях дали се е ударил лошо, взимах ефективни мерки, ако имаше кръв и пр., но когато беше нещо леко, взимах пръстчето и го целувах. Болката веднага отминаваше и пострадалият се усмихваше. Децата си знаеха - не плачеха, когато паднат или се ударят, а тичаха да целуна пръстчето или удареното място и болката на мига отминаваше.
Такава беше моята целувка - вълшебна, лековита.