Вървеше Матео по пътя с такава лекота, та му идеше да литне, докато се усмихваше на извисилите се над него от едната му страна, скоро разлистили се, млади дървета, също и на онези, от другата, столетните и вечнозелени - а цялата гора пееше с множеството си гласове, прихванала от ведростта на минаващия човек през нея:
Клоните ѝ му махаха приветливо, като хиляди поздравяващи го ръце.
Матео носеше във всяка от своите по нещо – в едната букет от виолетови горски цветя, набрани преди малко, току преди да се забие пътя между стъблата на леса, когато видя как са разпилени по цялата поляна и улови аромата им, а в другата стискаше подаръка за любимата си – малка, красиво украсена хартиена кесийка с трите сладки топки от шоколад и карамел:
Такива посика любимата му, такива ѝ носеше...
Ирене си спомни за тях когато вчера привечер, поседнали след работа с други млади ратаи край фонтана на площада на селото, някой заговори за големия пазар, започнал тази седмица в града - годишната ферия на занаятч ...