Работя в смесен магазин или по новому - супермаркет. Влизаш да си купиш един хляб, а излизаш с чисто нов „Мерцедес" дето се казва.
От сутрин до вечер съм усмихната по неволя.
- Здравейте, с какво мога да Ви бъда полезна? - Здравейте, какво ще желаете? - Довиждане, приятен ден! Заповядайте пак! - казвам на глас, а на ум - Ега полудеете, ега!!!
Но клиентът е всеки един от нас, който отивайки в магазина или учреждението иска да му се обърне внимание и да се почувствува единствен и неповторим. Него не го интересува, че синът ми е получил двойка по математика и че вчера съвсем случайно съм разбрала, че мъжът ми си има любовница. Той иска да го посрещна с ведра усмивка, защото така трябва и защото за това получавам заплата.
Нещо напоследък на сина ми не му върви училището. Мъжът ми и той един разсеян в последно време. Не ми обръща внимание, не ме закача като жена, де. Като домакиня - всяка вечер не пропуска да пита какво има за вечеря. Не пропуска тая гад. Е аз как да съм мила с клиентите, к ...