Тя беше странна и много различна от тези, които я заобикаляха. Обичаше всичко красиво – цветята, музиката, картините, реката, дори листата на дърветата, а те ѝ говореха на език, който тя отлично разбираше.
Валентин се запозна с нея случайно. Един неделен ден чакаха градския автобус, той отиваше на рожден ден на приятел, а тя на рожден ден на съученик. Всъщност лицето се оказа едно и също. И двамата носеха цветя и подарък. Огледаха се изненадани и когато слязоха на една и съща спирка, и когато тръгнаха в една и съща посока, и когато спряха пред блока на рожденика.
–Да не би да отивате на рожден ден?
–Да, откровено отговори тя – Съученик ми е.
–Май отиваме на едно и също място. Светлозар ли е?
–Ами, да!
–На мене ми е приятел.
Валентин забеляза, че има правилни черти, но не е някаква красавица. За разлика от нея, която не правеше впечатление на пръв поглед, той веднага се набиваше на очи. Красиво лице, строен, мацките си падаха по него.
–Да се запознаем, щом ще сме на едно събитие – той п ...