Чу се писък. Станах рязко и посегнах към ножлето под леглото. Скърцането на пода е последвано от чупене на стъкло, тупане по дърво, женски ридания и мъжки стон.
- Да мълчиш Василено. Че като кажем на везиро, че не плащаш ще ти утепе и децата.
Не познавам този глас. Сърцето ми бие в гърдите, а ръцете ми треперят. Страх ме е от тъмното, но требва да видим какво става. Отивам към стята на майка и татко.
Студени пръсти сграбчват малките ми ръце и ме задърпват към тайника под стълбите. Кака Гергана е. Лицето й е бяло като декемврийски сняг, а от сините й очи се струят реки сълзи, по-бистри и от водите в язовир Батак.
- Тихо Радо!
Не разбирам какво става. Защо плаче, къде са мама и татка? Посегнах към влажните й очи и избърсах няколко сълзи, докато завърташе резето на тайника.
Настъпи тишина и тъмнина. Вече никой не плаче, никой не тропа, чува се само далечен нощен щурец. Кака ме фата през краста и ме полага на меките си поли. Къде са мама и татка? Чуват се тежки стъпки и тряскане на външната врата.
Шумове последвани от Женски плач и вик.
- Ах, Бояне...
Кака затрепери и заплака с глас и мъка.
- Бояне, Бояне...
Това е майка. Нейният глас е това. Но защо ми плаче милата майчица. Татка се казва Боян. Нищо не разбирам. Вече ме хваща страх. Искам при мама и тако. Поглеждам към ръката си. Още стискам ножлето, а кокалчетата ми побеляват. Татко ми го подари, какза ми да го пазим както ке пазим мама и кака, когато пораснем.
- Тихо Радо, не плачи!
Но аз не плачим. Защо ми го казва? Отново настана тишина. Кака ме премести до ъгъла на тайника и ми каза да мълча, щела да се върне за мен. Аз й се усмихнах. Много ми е красива мойта кака, с тези тънки устици, тъмни дълги коси и сини очи, като дивите теменуги в двора. Остави ме сам, в тъмния и хладен тайник. Нозете ми замръзват. Ако се разболеем няма да ме пусне майка със Страхо до чешмата утре.
Някой пак заплкака. Заизвива като жадна крава на паша.
- Тихо Гергано, ще додат!
Станах и отидох до вратата, искам при мама и татко,вече ме е страх. С плахи стъпки отивам към стаята, от която се чуват хлипанята. Татка лежи на земята със скъсана и изцапана с тъмно червено вино ,риза. Майка е хванала лицето му с треперещи ръце и премрежени очи, с капещи от тях бисери, а кака е права до стената. Вече не плаче, а гледа право у татко. Защо плачат? Татко просто е заспал и се е уцапал с малко вино. Той обича вино. Ще му донеса нова риза от чекмеджето. Взимам първата и я нося на майка. Лицето й е изкривео от плач, а това на татко отпуснато и спокойно, върху кокалестите й ръце.
- Мани го тоя нож, Радо, молим ти се маме.
Задавя се с думите си, но аз не мога да го пусна, обещах на татко да го пазим.
- Съблечи го, виж че е мръсен.
Гласът ми е тих и спокоен. Ризата е студена и мека.
Татко не е обича да е мръсен.
© Kristiqna Pishieva Todos los derechos reservados