Тя беше от онези хора, които не искаш да познаваш. От онези, които не искаш да срещаш на улицата, още по-малко, да приемаш в рода и дома си. Носеше името на една от римските богини, но освен него нямаше нищо общо с богинята. Тя беше човек саможив. Далечен на всяка мисъл, логика и разсъждение. Неподатлив на какъвто и да било благороден опит за ползотворно влияние. Някои хора я оприличаваха на болест. От тези, заразните, които като те хванат, после трудно пускат. И понеже знаем, че едно зло никога не идва само, то и този случай не правеше изключение. Тя беше заразила неизлечимо и децата си. Имаше двe, момче и момиче. Красиви бяха като звезди, но в иначе красивите им глави майка им не беше способна да налее нищо ценно. А баща им беше от типа мъже, които обикновено мълчаха. Комай беше мъж под чехъл. Кокошка кудкудякаше в този дом, а кукуригането на петела се чуваше само в редки случаи. Той беше по професия шофьор. Често отсъстваше от вкъщи на дълги кирии до далечни страни, в опит да задово ...