Щрак. Звукът от ключалката извести за връщането на Коприна от работа. Тя влезе и закачи ключа със ключодържател-звезда на едно пиронче до вратата. От стаята в дясно по коридорчето излязоха две момичета, на по пет и петнадесет години. Това бяха дъщерите и - Вяра и Надежда. Когато ги кръщаваше, вярваше искрено в силата на имената и избра най-красивите, с мисълта, че любов вече има. Щастието и беше пълно, преди да останат само те трите... Съпругът на Коприна го нямаше от 2 години, тежка автомобилна катастрофа отне живота му.. .както и нейния. Сега животът и бяха двете и деца, в които всеки ден откриваше по нещо от баща им и чувстваше, че те са наследството му за нея. Докато събличаше черното тежко палто, Надя пое торбите с покупки от ръцете и, а Вяра я обгърна с ръчички и тя запечата с целувка по челото и идването си. Детето хвана за ръка майка си и я поведе към стаята право по коридорчето. Кей, както на галено приятелите и децата наричаха Коприна, се отпусна на фотьойла и въздъхна тежко. ...