УЖАСИ
В секундите след като се събудих, още под въздействието на съня, аз бях твърдо решен да намеря гроба на Ваклин Каразубев, да го разкопая, да извадя трупа и да забия кол в сърцето му. След това ентусиазмът ми попремина, защото започнах да разсъждавам разумно. Едва ли е толкова лесно да се разкопае гроб – до колкото знаех, се иска разрешение за ексхумация. Само незнаех от къде - от съда, от общината, от църквата. А и едва ли на мен ще разрешат, най-вече защото нямам реална причина да го направя. Полина Йосифова не би направила нищо по въпроса, дори би ме спряла, ако й споделя намеренията си. Единственият начин беше да действам сам и на своя отговорност.
По-късно ентусиазмът ми съвсем премина. Осъзнах, че дори по някакъв начин да изкопая гроба, ще намеря само скелет с трошащи се кости. Сърцето му отдавна е изгнило и заедно с другите органи, се е превърнало в почвен хумус. Часовникът показваше четири и двадесет и пет, а до училището имаше още време. Треперех заради шока от събужданет ...