Я КАМИЛАТА, Я КАМИЛАРЯ
Тази привечер, както се случваше понякога, баща ми и неговия приятел Кольо се черпеха на терасата на хола и обсъждаха нещо. Макар че бях с тях на малката масичка, почти не вземах участие в техния разговор. Пък и какво разбирах аз от коли, защото те двамата, всъщност, говореха точно за коли, а още по-точно, за една кола, която моят баща се май се канеше да купува. А пък чичо Кольо нещо се опитваше да му обясни, че като сме влезели в Европейския съюз тия коли щели да бъдат забранени. Баща ми, обаче, беше непреклонен. Накрая махна с ръка и отсече: "А бе, ще я купя, пък до тогава, я камилата, я камиларя". Това не бях го чувала - прозвуча ми сякаш на арабски, затова попитах баща ми какво е това за камилите. "Това е арабска мъдрост от една древна легенда. Подсети ме някога да ти я разкажа."Най-неочаквано, чичо Кольо отново се опита да го разубеждава - този път за легендата, според него тя била не арабска, а египетска. "Как ще е египетска. А бе, ти въобще знаеш ли за ка ...